“Печалбарите” Гергана и Георги Янкулови, които дадоха дом на 9 изоставени деца, осиновиха 2 сирачета и сега се грижат за още 6

“Печалбарите” Гергана и Георги Янкулови, които дадоха дом на 9 изоставени деца, осиновиха 2 сирачета и сега се грижат за още 6
Искате ли да разберете как семейство от Хасково с едно дете превърна в приказка живота на 9 деца, като осинови две и отвори дома си до момента за още 6 сирачета?

Когато Господ те благослови с рожба, единственият начин да благодариш за тази благословия, е да дариш твоя божи дар с цялата любов, на която си способен. Така си мислим ние, (не)героите. Семейство Гергана и Георги Янкулови от Хасково обаче намират друг начин да се отблагодарят – докато вървят по своя труден път към родителството, те се заричат да дарят с дом, любов и родителска ласка поне едно дете, което не е било благословия за своето семейство.

Така в началото на 2009 г. техният 4-годишен тогава биологичен син се сдобива с братче – почти връстниче. Днес Гергана се смее, когато разказва как като на шега стават родители за втори път. Младо семейство са, със свое дете, осиновяванията по онова време са трудни. „Но за по-малко от 6 месеца вече имахме още един син. Сигурно защото нямахме почти никакви изисквания – нито за етност, нито за възраст. Казахме си, което дете ни дадат, то ще е. Заради сина ни тогава за първи път влязох в дом“, спомня си за началото на своята семейна приказка Гергана.

Почти веднага порасналото семейство заминава в чужбина. Техният осиновен син се оказва с проблеми в развитието. Притеснителен и страхлив е, трудно му е да комуникира с хора. Установяват, че малкият има дислексия, но за неговите осиновители това не е проблем, защото любовта е най-добрият лек за всичко.

За Гергана и съпруга й срещата с децата от дома, проблемите на техния син, напълно решими, но задълбочили се в дома поради липса на достатъчно специални грижи, са преломният момент, в който двамата вече знаят, че ще отворят дома и сърцата си за още изоставени деца. И когато след две години се завръщат в България, стават приемни родители. След като първото настанено при тях детенце е осиновено, те приемат и първото свое бебе – момиченце.

Малката има някои здравословни и двигателни проблеми, поради което трима кандидат-осиновители се отказват от нея. Гергана и Георги го приемат като знак – това е тяхната дъщеричка, която много, ама много искат да имат. Осиновяват я през 2013 г., когато малката е на годинка. Днес от двигателните и здравословните проблеми няма и следа. „Трябваше само малко рехабилитация и лечение“, споделя Гергана.

Оттогава семейството изпраща при техните осиновители още четири бебета, в момента се грижат за пето.

Така Гергана и Георги създават приказка за общо 8 деца. Две остават в техния дом завинаги. Пет намират своите родители благодарение и на шанса да попаднат в приемното семейство, вместо в институция, което им спестява трупането на дефицити в общуването, в обучението, в развитието като цяло. Всъщност за 9, защото в приказката живее и техният биологичен син.

Гергана и Георги твърдят, че всъщност истинските герои, онези, които са превърнали живота им в приказка, са децата – техните учители и вдъхновители за добротворство. И са категорични, че ще продължат да отварят дома си за тях.

Много родители, които са се борили за дете и го получат, се вкопчват в него и дори не забелязват проблемите на децата около тях. Но не и Гергана и Георги. Те имат своята рожба, но са готови да приемат в дома и душите си всички деца по света, ако можеха. И приемат толкова, колкото могат, най-вече онези, които никой друг не иска, видно от историята им. Това са истинските герои на децата, които „ги виждат“, въпреки собствените си проблеми.

Колко хора са способни да осиновят деца, когато имат свои? Не са много. А колко хора са способни да осиновят дете, което никой не иска? Е, такива не познавам. По-скоро не познавах, докато съдбата не ме срещна с Гергана и Георги.

Текст:
Дина Христова

Текстът е част от номинациите за наградите “Златната ябълка” на Националната мрежа за децата.
Нагоре +

Още истории...