Колкото повече пораствам, усещам колко хубави неща ми предстоят. Имам невероятен избор от пътища, по които да тръгна, и всичките са безкрайно интересни и вълнуващи.
Прочети още +
За Йорданка Дукова изборът да стане приемен родител е мисия, а не професия. Преди три години тя отваря къщата и сърцето си за Аксeния, дете от Дома за медико-социални грижи в Шумен.
Прочети още +
Много жесток беше денят, когато загубих приемния си брат. Осиновиха го. Плаках толкова много, а денят не минаваше.
Прочети още +
През емоциите като приемен брат преминах като през училище, в което се чувствах ощетен, пренебрегнат, по-малко важен и обичан, докато започнах самия аз да подарявам това, което преди ми е липсвало – с радостно сърце и с голяма любов.
Прочети още +