Около 5 хил. са децата, които живеят в институции у нас. Възможностите те да получат шанс за "нормално" семейство са две -- осиновяването и приемната грижа. В какво се състоят нейните специфики, защо е толкова важно тя да се развива и какви са проблемите, с които се сблъскват хората, които й се отдават -- гост по темата беше Мирослав Долапчиев, председател на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ).

По думите му създаването на тази организация се е наложило, защото никой не може да се справи по пътя на приемната грижа сам и когато има информация за това с какво се бори, на какво се радва, как се справя с децата друг приемен родител, човек получава надежда и мотивация да продължи в своите усилия. Втората причина да съществува асоциацията е да може да влияе за предизвикването на законодателни промени, касаещи политиката за приемната грижа в страната.

Мирослав, който е и приемен баща, сподели личното си убеждение, че са нужни три години, за да се компенсира загубата от една година живот в институция, а към момента настанените при приемни родители деца, са по-малко от 1000.

Усещането, че давам живот, е това, което получавам като приемен родител, въпреки значителната разлика с доходите, които имах при предишната си професия, сподели Мария Благоева. Тя призова държавата да обърне поглед към приемната грижа, защото по думите й, има много одобрени семейства, които обаче не получават деца. През това време вместо да се социализират и обогатяват, децата изостават в развитието си в домовете.

Паулина Мичева, която е преводач на "Езикът на цветята", чиято авторка е приемен родител, отбеляза, че всеки, който иска да помогне на изоставените деца, може да го направи дори и да не инвестира времето си в това да бъде приемен родител. Достатъчни са и малки жестове, които да помогнат за интеграцията на децата -- например да осигуриш пари за уроци, чрез които те да развиват талантите си или пък да им помогнат в намирането на работа на по-късен етап, обясни тя.