Дими и парцалената кукла

Дими и парцалената кукла

Моето име е Светла. Родена съм в Шумен, където продължавам да живея и до днес. Щастливо разведена съм, с една прекрасна дъщеря, която много обичам. Преди известно време, когато тя замина да учи в чужбина, аз взех решението да не стоя със скръстени ръце, а да поема грижите за още едно дете. Така в дома и сърцето ми влезе малката Дими, която вече е на 4 години. Полагам грижи за нея от момента, в който тя беше на две и половина. 

 

В началото и на двете ни беше много трудно да свикнем една с друга. Помня първите срещи в социалния дом, бяха много притеснителни за мен. Гледах едно човече и то ме гледаше. Обземаше ме тотална паника. Когато за първи път дойде у дома, беше много интересно. Не можеше да говори,  но си бърбореше нещо неразбираемо. Аз обаче постепенно се научих да я разбирам.

 

Дими е истинска принцеса. Косите и са руси, очите - толкова дълбоки и красиви. За съжаление атмосферата в дома беше оставила следи върху нейното поведение. Едва се справих с клатенето и празния поглед, който от време на време сменяше цвета на лицето й. Имаше дни, в които нямаше с какво да я развълнувам. Усещах, че се чувства много самотна.

 

Не се мина много време и малката Димитрина започна да си пуска сама телевизора и да се заслушва. Оказа се, че много обича музика. Скоро стана ясно и кои са двете й любими играчки - куклите Бонджо и Парцаливка. Парцаливка всъщност е куклата, която преди повече от половин година й подари нейният баща – Асен, който се появи, защото аз го потърсих.

 

Беше се минало доста време откакто Дими беше дошла при мен. Замислих се, че след като започна да ходи на детска градина, тя вижда всеки ден татковци. Знаех, че й липсва нейния, затова реших да потърся Асен. Тъй като живеем в малък град, бързо го намерих и доведох у дома.

 

Когато Дими го видя, настана една любов, една обич. Прегръщаше го и не спираше да му казва „татко”. Не зная колко време не го беше виждала, но аз няма да забравя тази сцена никога. Тогава той й подари Парцаливка. Разбрахме се, когато има възможност, да я вижда със знанието на социалните служители, когато тя пък се затъжи за него - да си говорят по телефона.

 

Един път той много я разочарова. Направих грубата грешка да й кажа, че ще се виждат, а впоследствие той не можа да дойде. През деня ми се обадиха от детската градина, за да ми кажат, че Дими удряла куклата Парцаливка в металния парапет и я влачила по земята. При един от ударите едното око се разлепило. Разбрала за случилото се, Дими не спря да плаче. Бързо решихме проблема, като го залепихме и сега малката принцеса отново спи с куклата, храни я, облича я, говори й. Неразделни са.

 

Така си живеем ние. Когато ни е весело, винаги намираме начин да изразим радостта си. Дими расте, с нея расте и обичта ми към нея. Въпреки това продължавам да се надявам, че някой ден нейният татко ще я вземе и ще я дари с любовта на истинския родител - ще й гарантира сигурност и закрила.

 

© UNICEF, август 2011 г.

Автор: Александър Миланов

Фотографии: Александър Миланов

Тази история е базирана на истински случай по проекта на УНИЦЕФ "Семейство за всяко дете". УНИЦЕФ разполага с официално разрешение от ДСП Шумен за публикуване на информация и снимки за приемната майка и настаненото дете.

Нагоре +

Още истории...