До издателите и репортерите в "24 часа" и "168 часа": В приемната грижа няма "касички", а счупено детство

До издателите и репортерите в

НАПГ изпрати отворено писмо до ръководството и журналистите на "24 часа" и "168 часа" във връзка с публикации, които създават погрешни нагласи към приемното родителство в България, публикувани във в-к “24 часа” и в-к “168 часа”. 

Писмото е изпратено до издателя на вестника Венелина Гочева, главния редактор на в-к "24 часа" Борислав Зюмбюлев, главния редактор на в-к "168 часа" Слави Ангелов и журналистите Симона Димитрова, Цветелина Танкинска и Цветелина Стефанова. 

В писмото се посочва:

 

Националната асоциация за приемна грижа е българска неправителствена организация, създадена през 2009 година от приемни родители в България. Организацията ни е изцяло родителска, не се финансира от държавата и защитава интересите на децата в риск и на приемните родители. В нашата организация членуват 800 приемни родители (близо 30% от приемните родители в цялата страна).

Обръщаме се към Вас в качеството си на приемни родители, повечето от които са отгледали или отглеждат поне едно родно дете и в момента се грижат за поне едно изоставено българче.

Притеснени сме.

И сме искрено засегнати и натъжени от три публикации, които намират място в уважаваните от нас вестници “24 часа” и “168 часа” [1].

След като внимателно прочетохме статиите и редакционния коментар, бихме искали да споделим с Вас следното:

  1. Ние уважаваме журналистическия труд. Знаем, че професията Ви е много рискова, изисква много емоции и знания, и е много напрегната. Нашата професия също е рискова и в нея инвестираме много емоции, учим се от децата си и се опитваме да поправим счупеното им детство.

  2. Приемната грижа не е „лесен начин да се изкарат пари на гърба на децата и на родните им семейства“. Чистото възнаграждение, което получава един приемен родител, ако се грижи за едно изоставено дете, е 80 стотинки на час. По-евтино от един хляб. Ние работим на граждански договор, защото държавата не е намерила досега начин да ни защити трудовите права, нищо че е регламентирала приемната грижа като професия. Като сме на граждански договори, работим 365 дни в годината, 24 часа, 7 дни в седмицата. И нямаме право на болничен, отпуск, майчинство, защита при безработица или трудова злополука, не можем да теглим кредити или да купуваме стоки на изплащане. След като детето, за което сме се грижили, намери своето семейство или се върне при роднините си, ние оставаме без доход и без социална закрила. И оцеляваме, както можем. Ние получаваме заплата за труда си, така както получават заплати възпитателите в сиропиталищата, социалните работници, учителите, лекарите и др. Да, децата получават и издръжка, но сумата не отива за спестявания, а се изразходва изцяло за тях – храна, дрехи, учебни пособия, джобни, лекарства и др.

  3. Ние не взимаме децата от бедните родители. Правят го социалните служби, които в повечето случаи са дали повече от един шанс на родните семейства да се погрижат за децата си. 80% от децата, които отглеждаме, идват от родните си семейства, където са били пренебрегвани, често бити, насилвани и подлагани на унижения – все неща, които децата не заслужават. Държавата делегира на нас своята грижа за тези хлапета и ние се грижим за тях от името на държавата.

  4. Да станеш приемен родител не е лесно. Изисква поне половин година инвестиция на време и непрекъснато доказване пред този и онзи. Поне 10 души се подписват под “разрешителното” за приемен родител – социални работници, експерти, обучители и оценители, директори на социални служби. Приемната грижа е най-контролираната социална услуга за деца. Поне веднъж месечно социалните работници идват в домовете ни, за да видят децата и какво се случва с тях. Гарантираме Ви, че това не се случва нито за осиновителите, нито за близките и роднините, при които държавата настанява деца в беда, нито се проверяват толкова родните семейства, при които се връщат изведените заради насилие деца.

  5. Ние сме “мащехи”, но в повечето случаи, уви, сме единствените нормални, обичащи и загрижени хора за нашите приемни деца. Ние ги учим на нормалност и на любов, и се опитваме да им върнем надеждата за по-добро. Плачем и тъгуваме за децата си, когато си отиват от нас. Защото освен пари, децата носят със себе си и много рани и болка, към която не можем да сме безразлични.

  6. Ако сред нас има приемни родители, които се провалят в това да са приемни родители, то вината не е само тяхна, а и на тези, които отговарят за това те да станат приемни родители. Както и на онези, които трябва ежемесечно да ги подкрепят, наблюдават и контролират. Ние не можем да носим отговорност и за хората, които искат да станат приемни родители. Всеки има право на своята мотивация, въпросът е кой и защо става приемен родител – нещо, което ние, приемните родители, не можем да контролираме.

  7. Ние и социалните работници, а не журналистите, се срещаме всеки месец с родителите на нашите приемни деца. Не само, че сме длъжни по закон, но и защото ние вярваме, че приемните деца имат корени и връзки в живота, които принадлежат само на тях. Ние самите искаме да има повече родители, които приемат децата си като ценност. Защото такива деца се гледат по-лесно. Уви, повечето от приемните ни деца са мъченици. И не заслужават такова детство.

  8. Ние не сме мъченици и не се оплакваме. Ние искаме да подаряваме детство и плащаме доброволно цената за това. Като приемни родители имаме много работа, за да се случва приемната грижа още по-качествено, като например, да подобрим “входа” в приемната грижа.

  9. Ние не сме чудовища. Не можем да приемем обвинения и квалификации, още повече без доказателства, а чрез произволно извадени от контекста „факти“. Самите ние сме отгледали успешно родните си деца и така сме доказали своя родителски капацитет. Всъщност, често пренебрегваме родните си деца, бидейки отдадени на приемните. Но нашите родни деца са наши партньори в нелеката задача да върнем детството на децата в риск. Нашите родни деца научават истинските житейски уроци именно чрез приемната грижа и така самите те стават по-стойностни хора. Гордеем се с и с тях, и с труда си! Вярваме, че усилията си струват, и тази наша вяра може да бъде видяна само в очите на приемните ни деца. Погледнете ги в очите честно и искрено, така както ги гледаме ние! Тогава ще осъзнаете огорчението, което провокирахте у нас с посочените статии.

Обръщаме се към Вас с молба да публикувате този текст на страниците на “24 часа” и “168 часа”. Вярваме, че читателите на уважаваните от нас вестници имат право на прочетат и другата гледна точка. За разлика от липсата на конкретни имена във Вашите текстове, като източник на информацията, с която коментирате приемната грижа, както и учудващата тайнственост на авторите на твърденията, цитирани в публикациите, ние заставаме с имената си. И сме готови да говорим.

Защото знаем какво даваме на децата.

И не се срамуваме от това.

 

От името на Националната асоциация за приемна грижа:

Мирослав Долапчиев, приемен баща

Гинка Илиева, приемна майка

Мария Благоева, приемна майка

Цветелина Радулова, приемна майка

и приемни родители, членове на НАПГ



[1] “300 лева за приемна майка – 700 за приемна мащеха на отнетото ѝ дете”, редакционен коментар на главния редактор на в-к “168 часа” Слави Ангелов, брой 50/14.12.2017 г.; “Късат уши и бият с пръчки децата касички”, статия на Цветелина Танкинска, брой 50/14.12.2017 г.; “Крият колко деца са малтретирани в приемните си семейства” с автор Симона Димитрова, брой 50/14.12.2017 г., “442 деца тормозени от приемни родители” с автор Цветелина Стефанова, 11.12.2017 г., в-к “24 часа”

Нагоре +