Качеството и бъдещето на приемната грижа обсъждаха приемни родители и социалния министър Деница Сачева

Качеството и бъдещето на приемната грижа обсъждаха приемни родители и социалния министър Деница Сачева

Приемни родители от цялата страна се срещнаха с министъра на труда и социалната политика Деница Сачева. Срещата бе организирана от Националната асоциация за приемна грижа, в която членуват близо 900 приемни родители. Участниците в срещата поставиха редица въпроси, свързани с качеството на приемната грижа, реинтеграцията и осиновяването на деца, живели при приемни родители, както и бъдещето на приемната грижа. Модератор на дискусията бе Гинка Илиева, програмен мениджър и координатор на НАПГ за област Шумен. 

Приемните родители поставиха акцент върху това, че са необходими усилия, с които да се стимулира еднакво доброволната и професионалната приемна грижа. Те припомниха, че у нас приемната грижа е стартирала като доброволна. За да има качествена приемна грижа е необходимо тя да не е откъсната от останалите мерки за закрила на децата и в този ред на мисли е важно да се осигурява качествена и навременна подкрепа, както на приемните родители, така и на родните семейства, коментираха приемни родители. Това, обаче, е немислимо без качествени социални услуги, които да са достъпни за всички. Също така, ключово важно е да се подобри разбирането на ролята на приемната грижа на местно, но и на национално ниво, както от специалистите в социалната, така и в експертите в здравната и образователната система. Така например трябва да отпаднат трудностите при записване на децата от приемни семейства в детски градини, да се подобри разбирането, че приемните деца имат трудности в обучението и поведението си, но и че част от тях се нуждаят от достъпна медицинска грижа, а не от пренебрежително лекарско отношение. Липсата на информация и знания за процесите и ролята на участниците приемната грижа е сред причините за конфликти между родните семейства и приемните родители, между педагози, медици и приемни родители, коментираха участници. Ценно е в работата по случая на децата да се включват и техните учители, лекари и специалисти, които нямат пряко отношение към приемната грижа, но имат важна роля при вземането на жизненоважни за детето и бъдещето му семейство. Такъв подход е правно регламентиран, но за съжаление не се прилага навсякъде и често приемните родители се чувстват сами  в  грижата за децата си, заявиха приемни родители.

У нас намалява броят на кандидатите за приемни родители, като една от причините за това е в нападките срещу приемната грижа и социалната политика, каза пред министъра на труда Мирослав Долапчиев, председател на НАПГ. Друга причина за това е ограниченото и неустойчиво финансиране, към момента основно с пари от ЕК, което създава и социална несигурност за приемните родители. На мнозина сънародници процедурата се струва тромава и бюрократична. За това бе предложено с кандидатите за приемни родители да се провеждат предварителни събеседвания от социалните работници и Комисиите по приемна грижа, преди да започнат да събират комплекта от документи и да започнат няколкомесечната процедура. По този начин ще се избегне допълнителното натоварване на социалните работници да работят по оценката на неподходящи кандидати и ще се спестят средства на кандидатите, които не отговарят на изискванията. Важно е, също така, да се въведе изискване за образователен ценз (поне средно образование), както и да се даде възможност бъдещите приемни родители да стажуват в домове за бебета или други приемни семейства. Като част от професионалното развитие на приемните родители е ценно да се помисли освен за задължително образование, и за системни, качествени, предоставяни от външни доставчици, награждащи обучения и модерирани отвън групи за споделяне на опит, както и за това супервизиите да не се провеждат от социалните работници, които контролират приемните родители.

Неизбежно трябва да се работи за осигуряването на работещ механизъм за бъдещето на приемна грижа, който да определи ясно ролите на институциите, както и кой ще отговаря за приемната грижа след приключването на проектите, финансирани по ОПРЧР. Възможност е приемната грижа да продължи като държавно-делегирана дейност и да се управлява от общините, като дейността да се предоставя на различни доставчици, сред които неправителствени организации, работещи за правата на децата. По този начин ще се намали текучеството на социални работници, ангажирани с приемна грижа, както и ще намалее броят на приемните родители, които са разочаровани от липсата на диалог, лошото отношение към тях и отсъствието на качествена подкрепа. Въвеждането на механизъм за финансиране, системна подкрепа, ясни роли и сигурност на приемната грижа ще спре и порочния процес на заличаване на приемни родители, само защото за тях няма подходящи деца за настаняване или защото не са се справили „професионално“ с трудност в живота на детето. Към момента практиката е тревожна – заличават се от регистрите приемни родители, в които са инвестирани много средства – за тяхната подготовка, подкрепа и развитие.

По отношение на реинтеграцията и осиновяването от приемна грижа, приемните родители поставиха акцент върху диалога със социалните служби и партньорския подход за вземането на решение и подготовката на детето в цялостния процес на преместване на детето от приемното семейство в дома на осиновителите или родните семейства. Въпреки нормативно регулираното право на приемните родители да са част от екипа и да изразяват позиция за плана за грижи и за бъдещето на детето, тяхното мнение не се търси, а са третирани само като изпълнители на решения. Приемните родители поискаха и да се прецезира срокът на процеса на реинтеграция до 1 година. Участниците в срещата посочиха, че има случаи, в които деца живеят повече от 5 години в приемна грижа, в които се правят непрекъснати и неуспешни опити за реинтеграция в родното им семейство, като в това време децата порастват и трудно се намират осиновители за тях. Приемните родители поискаха още при неуспешна реинтеграция или при разсиновяване на детето, за да не бъде допълнително травмирано, то да бъде връщано отново в приемното семейство, полагало грижи за него, а не да бъде настанявано в дом или в друго приемно семейство. Също така, участниците се обединиха около искането да се провежда качествена оценка и проследяване на реинтеграциите и осиновяванията поне 2 години след събитието, защото практиката показва, че когато няма наблюдение и контрол, приемните деца отново стават жертви. 

Приемният родител е професионалист, който има немалко отговорности и задължения и би следвало да е социално защитен, коментираха още участниците в дискусията. Според тях, една от възможностите е сключването на трудов договор, като той може да бъде за надомна работа или специален трудов договор за приемна грижа, регламентиран в Закона за закрила на детето. По този начин приемните родители ще имат осигуровки за пенсия, здравни осигуровки, осигуровки за майчинство, безработица и др. Друга възможност е приемните родители да придобият професионална квалификация по Закона за професионалното образование за сътрудници в социалните дейности, помощник-възпитатели или друго подходящо и във времето, в което при тях няма настанено дете, респективно и доходи, с придобитата професионална квалификация да работят като детегледачи, социални асистенти, социални работници, или друго подходящо в общинските детски градини, социалните домове, институциите за деца, центровете за настаняване от семеен тип и др. По този начин няма да се прекъсва трудовият им стаж и ще са полезни на други хора в риск, коментираха участници.

„Необходимо е заедно да изработим критериите, по които едно приемно семейство да е професионално и да работи на трудов договор. Но това означава наистина постоянна заетост. В момента, в който вие не сте приемен родител, можете да се превърнете в детегледач или социален работник, или нещо друго, необходимо на социалната система. В този смисъл бихме могли да разглеждаме това като продължителен ангажимент, а не като професия, от която просто има доход. Няма как трудовото законодателство да бъде направено за всяка една конкретна професия. Възможно е и да сте приемни родители и да работите нещо друго, което е съвсдем естествено и за мен също е добро решение. Естествено, че във Вашия случай разходите трябва да са разходи, които са свързани със специфично лечение, със специфично обучение, те трябва да бъдат възстановявани, но това е единият вариант. Другият вариант е, в който приемната грижа е професия, която обаче може да бъде изпълнявана и с  други функции.“, коментира социалния министър Деница Сачева.

Неизбежно в приемната грижа трябва да се помисли и за напускащите приемни семейства младежи. Към момента отговорностите за това е размита между институциите и общините и се разчита на това навършилите пълнолетие да имат здрава емоционална връзка с приемните родители и да останат в семейството на приемните родители при навършване на пълнолетие.

Приемните родители поискаха още да се насърчи набирането на приемни семейства за деца с увреждания, но да се гарантира и качествена подкрепа, медицинска грижа, достъп до общински услуги за интегрирането на децата с увреждания, поискаха приемни родители. Да се улесни и преместването на деца от една област в друга област, когато не се планира реинтеграция. Те декларираха готовност да поемат разходите за транспортирането на децата с присъствието на социалните работници, ангажирани със закрилата на децата.

„Дълго време приемната грижа се носеше на вълните на състрадателността, на обществената подкрепа, на това, че хората, по-скоро виждаха красивата неща на нещата, завършената история, спасените деца. В момента сме в друга ситуация, в която ние също трябва да покажем, че това което правим, действително го правим за обществена полза и го правим защото има обществен смисъл.“, каза пред приемните родители социалният министър Деница Сачева и допълни, че ако не започне разговора за качествените специалисти в социалната сфера и достойното им заплащане, няма да има се случат големи промени.

„За част от проблемите, за които говорите, всъщност те са залегнали в документите, но те не се спазват. Защо не се спазват? Защото надолу по веригата няма достатъчно социални работници. Казвате: при реинтеграция не се взимат правилни решения. Как да ги вземат тези правилни решения? Нормативните документи няма да вземат правилните решения, ще ги вземат правилно социалните работници. Няма екип. Защо няма екип? Защото няма култура на сътрудничество. Тя пак опира до това – до качеството на социалната работа, и  отново опира до човешките ресурси в системата. На практика над 70% от нещата, които казахте, имат един-единствен отговор: качествено нови социални работници с много повече енергия, с много повече чувствителност, с много по-добро, разбира се, възнаграждение, с много по-добри възможности за кариерно развитие, с много по-добро уважение.“, коментира още Сачева. 

„Иска ми се да направим едно разграничение докъде е професионалната приемна грижа и докъде приемната грижа трябва да бъде в семейство, като всяко останало – с възстановяване на разходите, но не да се възприема като работа, като трудов договор в класическия смисъл на думата. Ние, като държава, имаме ангажимента да третираме всички деца по един равен начин. Аз съм „за“ да има специално отношение, но трябва да намерим баланса. Ако имаме едно бедно семейство, в което имаме дете с талант, ние не можем да му дадем само на него сто лева веднъж годишно като стипендия, и същевременно на друго дете, което е в нужда, което е проблемно, да изсипваме страшно много пари. Когато нарушим баланса, се формира вълна на недоволство. Вълната на талантливите не се надига на улицата. Вълната на талантливите просто си отива.“ коментира още министъра на труда и социалната политика Деница Сачева.

Нагоре +

Още новини