Какво е приемната грижа?


Според чл.34 А от Закона за закрила на детето  „Приемната грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на близки и роднини или в приемно семейство”.

Защо трябва да има приемни родители?

В България близо 5000 деца растат в социални домове. Всяка година повече от 1000 бебета се разделят със своите майки още от родилните отделения в страната. Две са основните причини за това:

  • липсата на подкрепа
  • бедността.

В нашата държава от много години се поддържа вярването, че мястото на бебето с увреждане е в социален дом, както и че държавата е добра майка.

Какво е приемна грижа?

Приемната грижа е да се грижиш за чуждо дете в своя дом.

Много често биологичните родители  са изправени пред сериозни трудности в отглеждането на децата си като:

  • безработица,
  • бедност,
  • тежко заболяване,
  • криза в семейните отношения и др.

В такъв момент за детето е по-добре да отиде в приемно семейство, докато проблемът на неговото родно такова бъде разрешен и то се върне в естествената си среда. В България практиката е, когато родителите не могат по дадена причина да се грижат за детето си, то веднага да бъде изпратено в социален дом, където няма как да получи качествена грижа, внимание и обич, от които всеки малчуган се нуждае, за да расте уверен и спокоен.

Приемната грижа е възможност детето да не попадне в един от 100-те домове в България, а да отиде в семейството на други хора, които да му дадат цялата си любов и подкрепа. Премните родители осигуряват безопасна, стабилна и сигурна среда за децата и в повечето случаи подкрепят детето и родното му семейство и работят в посока те да заживеят отново заедно.

Много често децата от домовете имат свои живи родители, които не са се отказали от тях. В тези случаи те не могат да бъдат осиновени и са обречени да прекарат живота си в социален дом. Тогава най-добре е за тях да живеят в приемно семейство, което не получава пълни родителски права, но може да им осигури истински дом и подкрепа.

Кои са децата, които имат нужда от приемни родители?

Това може да бъде дете, настанено в дом или такова, за което не е подходящо да остане с родителите си за известен период от време.  Може да бъде новородено, за което майка му няма възможност да се грижи, както и тийнейджър, прекарал живота си в социален дом, за когото няма кандитат-осиновители или реинтеграцията в биологичното му семейство не е осъществима. Възрастта на децата, които могат да бъдат настанени в приемни семейства е от 0 до 18 години.

Видове настаняване:

СПЕШНО – в случаите, когато дете трябва да бъде изведено по спешност от семейството му

КРАТКОСРОЧНО – да се грижиш за дете, докато трудностите в семейството му бъдат решени и то може да се върне отново при биологичните си родители, или да бъде осиновено. Това настаняване се предприема в срок до 1 година,  с цел подкрепа на родното семейство и връщане на детето в него. При краткосрочното настаняване между детето и семейството му се осъществяват редовни контакти, ако това е в негов интерес.

ДЪЛГОСРОЧНО – да се грижиш за дете, докато навърши пълнолетие и е готово да поеме своя път и да бъде независим и отговорен млад човек.  Този вид настаняване се предприема за срок над 1 година за деца, чийто родители са починали, неизвестни,  лишени от родителски права, с ограничени права или чийто родители трайно не полагат грижи за тях, или са в трайна невъзможност да се грижат за тях и връщането в родното семейство е трудно осъществимо.

Заместваща приемна грижа.

Приемната грижа може да бъде ДОБРОВОЛНА –семействата полагат грижа за децата безвъзмездно, като получават само месечни средства за отглеждането и възпитанието им и ПРОФЕСИОНАЛНА – хора, които приемат грижата за децата като свое професионално призвание, в което могат да се развиват. При този вид грижа приемният родител получава месечно възнаграждение за труда си.

Кой може да стане приемен родител?

За да бъдете приемен родител е необходимо:

  • да сте сигурни в решението си.
  • семейството и роднините Ви да приемат идеята да станете приемен родител.
  • да покажете, че имате желание да се грижите за деца и да се включите в обучение по приемна грижа.
  • да имате достатъчно пространство в дома си и време, за да се грижите и да общувате с детето.
  • да проявявате разбиране към нуждите на настаненото дете.
  • да сте готови да работите в партньорство със социалните работници.
  • да не сте осъждани, да не сте в лошо здравословно състояние или да имате проблеми с алкохол и наркотици или някакви други зависимости.

Стъпки на приемната грижа:

Стъпка 1. Информационна среща.

Всичко започва с информационната среща. На нея кандидатите за приемни родители се запознават с това, какво е приемна грижа и какви са изискванията, за да станеш приемен родител. Тя не ангажира с нищо кандитат приемния родител. Той може да получи информацията, която му е необходима, за да прецени иска ли да продължи напред в процеса.

Стъпка 2. Подаване на заявление.

Кандидатите за приемни родители подават заявление.

Стъпка 3. Обучение на кандидатите за приемни семейства.

В зависимост от програмата, по която работят съответните обучители се определят продължителността и броя на сесиите.

 Стъпка 4. Оценка на кандидатите за приемни семейства.

След подаване на заявлението започва и оценяването на кандидатите за приемни родители:

  • Провеждат се срещи с кандидатите и останалите членове на домакинството.
  • Провеждат се индивидуални срещи с всеки един от кандидатите, на които се обсъждат въпроси, които се отнасят до тяхното детство, образование,  работа, семейство, близки и  приятели.
  • Провеждат се срещи с поръчителите на семейството
  • Правят се посещения в дома на кандидата.

След направените индивидуални и семейни срещи и след приключване на обучението и оценяването на кандидатите за приемни родители, социалният работник на семейството изготвя доклад, с който кандидатите се запознават и след одобрение, го подписват. Докладът се представя пред Комисията за детето чрез отдел „Закрила на детето” .

Стъпка 5. Одобрение.

След предварителното одобрение се свиква  Комисия за детето от съответната община за одобрение на кандидатите. Комисията е съставена от различни специалисти с познания в сферата на детското благосъстояние – педиатри, психолози, юристи, социални работници, приемни родители, експерти по приемна грижа и др.

Комисията се запознава с доклада от оценяването. При възникнали неясноти и въпроси по отношение на оценката, комисията изслушва социалния работник на кандидата, а при необходимост и самия кандидат.

Какви са възможните решения и изходи от заседанията за одобрение на кандидат-приемни семейства?

  • Комисията  взема решение за одобрение на съответната кандидатура, изготвя се протокол от заседанието и със заповед на директора на ДСП се вписва в регистъра на одобрени приемни родители.
  • Комисията установява, че се нуждае от допълнителна информация по дадената кандидатура и изисква допълнителна оценка от социалния работник.
  • Комисията взема решение, че семейството не притежава необходимия капацитет, за да приеме дете от институция или в риск.

Стъпка 6. Опознаване и напасване.

След като семейството е одобрено, започва да се търси, за кое конкретно дете то е подходящо. Когато се определи дете, което има нужда от приемна грижа, историята му се разказва на приемното семейство. Показва се и негова снимка. На кандидатите се предоставя възможност да зададат своите въпроси, след което им се дава време  да помислят и да дадат своето съгласие или отказ за грижа за конкретното дете.

Ако семейството изрази желание да полага грижи за детето, започва подготовка за настаняването му.  Планира се, колко пъти приемното семейство ще се срещне с детето, преди то да заживее с тях, колко пъти детето ще гостува в техния дом, за да опознае средата и хората, с които ще живее.

Целта на този вид напасване е по-плавното преместване на детето в дома на приемните родители, с цел да се избегне шока от рязката промяна в живота му. По време на този процес, приемните родители разказват на детето за семейството си, за децата си /ако имат такива/, показват  техни снимки и снимки на жилището си. Така детето се подготвя за промяната.

При спешно настаняване няма процес на напасване, защото то е свързано с бързо реагиране и спешно предприемане на мерки.

През целия процес на опознаване и напасване, социалните работници подкрепят приемните родители.

Стъпка 7. Настаняване.

След процеса на напасване се преминава към настаняване на детето в дома на приемните родители. Първият ден обикновено е изпълнен с очакване и известна доза притеснение, но благодарение на опознавателните срещи,  приемното дете и приемните родители са подготвени за този момент. След настаняването, социалните работници продължават да подкрепят семейството чрез лични срещи или консултации по телефона.

Като приемни родители вие имате право на подкрепа от социалните си работници, но и ще бъдете проверявани, за да се уверят службите, че се грижите добре за детето, както и че спазване договорките.

Информацията се публикува с разрешение на автора на текста – фондация „За Нашите Деца“ (www.detebg.org), която е един от учредителите на Националната асоциация за приемна грижа.

 

Нагоре +

Още За приемната грижа и децата