Майчината депривация


Историята

Психологическият термин депривация означава състояние на лишеност от определена човешка необходимост или жизненоважно благо. Под производното понятие „майчина депривация” се има предвид не неудовлетворяване на конкретна потребност на човек, а отсъствието на майката от нейното бебе или дете. Отнася се към т.нар. афективни депривации. Депривацията означава още и отсъствие на положителни взаимоотношения между майката и детето, както и вид фрустрация. Ще ви разкажем повече за проблема, защото в една или друга степен той е налице в ежедневието на съвременните семейства. Много хора не осъзнават колко жизненоважно и в психическо, освен във физическо отношение, е присъствието на майката до детето й. Един от първите учени, който говори за подобно явление, е Джон Боулби – английски психиатър и психоаналитик. Фройд също забелязва негативните страни на депривацията на майката.

Името на Боулби се свързва най-често с т.нар. теория на привързаността. Той посвещава голяма част от живота си на изследвания, свързани с въздействието на депривацията от майчини грижи върху развитието на личността. Тезата на Боулби е, че присъствието и връзката на детето с родителите и най-вече с майката има пряка и много важна връзка с различните по-късни личностни разстройства и неврози. Ученият провежда редица експерименти на отделяне на майки от децата им и така обосновава виждането си. Разделите са кратки или по-дълги. Боулби дотига до извода, че след раздялата с майката детето преминава през няколко етапа: етап на вцепенение (от няколко часа до една седмица; раздразнителност, гняв), етап на търсене на изгубената фигура (над месец до години отсъствие), етап на обърканост, отчаяние и дезориентация, етап на организация.

Днес постановките на Боулби не са единодушно приети в научния свят. Те се смятат за прекалено едностранчиви и на моменти крайни – тъй като обясняват по-късни разстойства основно с отсъствието на родителя. Според някои учени майчината депривация се преживява единствено от деца сираци или деца, изцяло лишени от родителски грижи и израстнали в дом или на улицата. Това е другата крайност на мненията. Независимо от това обаче едно е ясно – ранното отделяне от майката води до редица негативни последици и трябва да бъде сведено до здравословния мунимум. Разбира се, говорим за ранна депривация – никой не твърди, че дете на 5 години трябва да бъде „залепено” за майка си и да не се отделя от нея нито за миг. Обикновено се говори за възрастта до 2,5 – 3 години.

Еманципираната жена

Съвременната майчина депривация не е нарочна. Всички родители (и по-точно майки) в един или друг момент започват отново работа и животът поема в обичайния си коловоз. Специфика на времето, в което живеем, е равнопоставеното ролево и социално положение на жената – тя е еманципирана и има равно участие в работния процес заедно с мъжа. Еманципацията на жената е чудесна в много отношения, но не и по отношение на родителството – тя изиграва лоша роля в развитието на децата. Съвременната жена и майка се отделя рано от бебето си след раждане. И тук говорим не само за България, където тази тенденция все още е в сравнително по-ранен етап. В т.нар. развити страни – например Западна Европа, Америка, Канада, Австралия, майките се отделят от бебетата си и се връщат на работа дори след месец-два, което е един абсолютно противопоказен срок. Често модерните майки прекъсват отпуската си по майчинство преждевременно, защото ги е страх, че ще загубят работата си, няма да им се пази мястото, ще назначат друг човек. Не са изключени и случаите на натиск от страна на работодателите. Финансовият аспект на ежедневието притиска родителите и те са принудени да поверят детето си в ръцете на гледачки, баби, приятели, съседи.

Как се отразява на бебето ранната раздяла с майката?

Класическо състояние на преживяна депривация се наблюдава при децата, отглеждани в домове. Те израстват без майчини и родителски грижи и това води до специфични особености на психическото им развитие. При децата, растящи в семейството си с двамата си родители, все пак говорим за една много по-лека степен на депривация. Не всяко дете, чиито родители често отсъстват, развива по-късно специфични психически признаци. Но това е много вероятно в една или друга степен. При детето, станало жертва на ранна майчина депривация, потребността от емоционално привързване остава нереализирана. Не се установява ефективна връзка на привързаност. Децата, подложени в някаква степен на депривация, проявяват следните признаци в един или друг етап на развитието си:

В по-ранна възраст:

- Нестабилно поведение

- Нервни изблици (гняв, отчаяние, апатия)

- Крехък емоционален контакт с възрастните наоколо

- Липса на емоционално обвързване с хората

- Свръхинтерес/ рязка загуба на интерес към определено занимание

- Неврози/ невротични реакции

- Агресивност

- Хиперактивност

В по-късна възраст:

- Особено тежък пубертет

- Депресии

- Неуспех при справянето с житейските ситуации

- Неуспех при създаването на емоционални връзки и намирането на подходящ партньор

- Импулсивност

- Склонност към пристрастяване/ зависимости

- Временни периоди на параноя.

Съвети

В средностатистическите семейства рядко се наблюдава тежка депривация, но по-важно е друго – че депривацията обикновено е системна. Затова предлагаме някои базови съвети, които да обмислите, ако смятате, че прекарвате твърде малко време с бебето си:

- Кърмете бебето си (по възможност и след първата година).

- Преминете на половин работен ден.

- В часовете, прекарани с бебето си, бъдете с него на 100% - изключете мобилния, телевизора, не канете гости, съседи.

- Осъществявайте интимен телесен контакт с детето. Обонятелната стимулация от тялото на майката и движенията стимулират развитието на мозъка на новороденото и кърмачето.

- Не пестете ласките - децата трябва да бъдат приласкавани, прегръщани и успокоявани. Никога не оставяйте детето си да плаче в другата стая, защото има опасност „да се разглези”. Няма такова нещо, това е огромна грешка. Така бебето се фрустрира. Родителят трябва пълноценно да общува с детето и да не е безразличен към неговия емоционален свят. Родителският дефицит води до емоционален синдром и агресия при децата.

- Децата трябва да се уважават, защото са личности.

Нагоре +

Още Родителство и грижа