Мирослав Долапчиев: Приемната грижа е професия с кауза, която се нуждае от регулация и стандарти
Приемната грижа е професия с кауза, която се нуждае от регулация и стандарти. Това е хуманна дейност, която носи своя професионален риск и високата отговорност за живота на децата в приемни семейства. Това каза председателят на Националната асоциация за приемна грижа Мирослав Долапчиев пред близо 50 приемни родители от Хасково и региона по време на регионалната среща на приемните родители, организирана от Областния екип по приемна грижа. Началникът на екипа Таня Ганева, която е и координатор на НАПГ за област Хасково, посочи, че в област Хасково стартира приемната грижа в България. Тя разказа, че първото спешно настаняване в приемно семейство е реализирано през 2000 година, преди Закона за закрила на детето, на дете със съмнения за насилие в родното семейство. Таня Ганева посочи още, че към момента в област Хасково има 143 приемни семейства и близо 100 настанени деца.
От своя страна Елка Налбантова, консултант и експерт по социална работа, която е един от първите специалисти по приемна грижа в България, с участие във въвеждането на приемната грижа през 1998 година в Хасково, насърчи диалогът между приемните родители и специалистите. Тя подчерта, че приемната грижа е споделена отговорност за грижата за децата. Според нея приемната грижа е извървяла дълъг път, като се е превърнала в професия с много ясен ефект върху децата.
Приемните родители да се наемат на трудови договори, а не на граждански, както е сега. Социалната сигурност е един от основните проблеми пред приемните родители, коментира пред приемните родители Александър Миланов от Национална асоциация за приемна грижа. „След извеждането на настаненото дете приемните родители нямат много големи възможности. Нямат нито приходи, нито други възможности, не могат да се регистрират и в Бюрото по труда. Освен това, ако приемният родител се разболее тежко, не може да ползва и болничен.”, коментира Александър Миланов.
Тази промяна да стане при много конкретни условия – приемните родители да имат минимум средно образование, да са в трудоспособна възраст и да се съгласят да се специализират. Семействата да бъдат разделени по профили и специализирано – за обгрижване на бебета, за деца с увреждания, за деца в конфликт със закона (с противообществени прояви), както и за деца-бежанци или приемни родители на непълнолетни родилки, предлага НАПГ. По този начин може да се въведе и диференциация във възнаграждението на приемните родители, съобразно уменията, знанията и компетенциите им.
В рамките на срещата приемните родители обсъждаха предизвикателствата, които срещат в сферата на образованието на приемните деца, реинтеграцията, професионализацията и осиновяванията.