Митко Желев е на 27 години. Той работи като брокер в агенция за недвижими имоти. Обича да спортува, силно привързан е към баскетбола. Контузия го лишава от обичаното хоби и той се захваща да прави добро.

Митко помага на Националната асоциация за приемна грижа с преводи от български на английски език и обратно, основно на сайта ни www.napg.eu

Попитахме го, а той взе че ни отговори. Вижте какво.

Кои е любимият ти детски спомен?

Като всяко дете, аз имам и приятни, и не толкова приятни спомени. Като попитахте, веднага в съзнанието ми изскочи този, в който баща ми, който наскоро почина, ме учеше да играя футбол на гърба на Априловската гимназия. Помня случая в големи детайли. Цветове, лица...

На какво те научиха твоите родители?

Баща ми ме научи да живея в настоящето и да се забавлявам, без да ми е нужен човек или нещо материално, да извличам усмивка и от най-тежката ситуация и да доминирам над тъгата и всички подобни чувства. Звучи като клише, но е много полезно, когато нищо не върви или предстои неприятно събитие... или е понеделник! Майка ми ме научи на истинската доброта - тази, която е чрез действия, а не на думи. Също мога да добавя отговорност, лоялност и повече мъжество от всеки мъж, който съм срещал.

Какво те прави интересен за останалите човек?

Трудно ми е да говоря от тяхна гледна точка. Но смятам, че ме приемат като спокоен и уравновесен. Стремя се да не товаря никого с проблемите си и да не се превръщам в досаден песимист.

Познаваш ли хора, които нямат родители?

Животът ме е срещал с такива деца най-вече в детството ми. Повечето бяха изоставени от родителите си и учеха в съседни класове. Всички до един бяха проблемни и с нестандартно поведение за годините си. Но помня детското им учудване от доброто отношение, когато, колкото и рядко, се прояваваше към тях.

Срещал ли си приемни родители? Какво ще кажеш?

Познавам един човек, който е осиновил няколко деца. Заможен, дори леко ексцентричен, осинови дете от малцинствата и друго, което е негърче. Първото, което ми идва за него, като качество, е абсолютната незаинтересованост за мнението на обществото за неговите действия. Харесвам свободолюбивите хора, които ги е грижа единствено за децата.

За какво мечтаеш?

Имам доста. Бих искал да организирам психологическа група за взаимопомощ на жертви от насилие или работа с тях по индивидуална програма. Това е идея, която се надявам дори и да не бъде изпълнена от мен, да бъде видяна и реализирана от хора с възможности.

Това, с което ни помагаш, струва много пари и време. Защо го правиш?

Защото не ми се гледа отстрани повече. Не издържах да не правя нищо по толкова значими въпроси и да приспивам съвестта с един-два sms-а за благотворителност годишно. Надявам се, че дори и с малкото, което правя, помагам във вашата работа да подкрепяте приемните родители.