НАПГ: Боят и насилието смазват децата. Те стават такива, каквито сме ги отгледали като общество.

НАПГ: Боят и насилието смазват децата. Те стават такива, каквито сме ги отгледали като общество.
Ние, приемните родители от Националната асоциация за приемна грижа, категорично смятаме, че насилието и възпитанието чрез бой, обиди и агресия нямат място в семейството, детските градини, домовете за изоставени деца, училищата и др. Защото насилието оставя трайни, увреждащи следи и емоционални белези, които могат да не бъдат излекувани никога.

С много тревога наблюдаваме смазващата детството агресия от ангажирани да отглеждат и възпитават деца професионалисти.
Във връзка със случаите на насилие в Центъра за настаняване от семеен тип в Габрово, където възпитатели и детегледачки биеха беззащитни деца с увреждания, случаят в Борован, където възпитатели унижават деца без родители и няколкото случаи на жестокост над деца в детски градини, ние, приемните родители от Националната асоциация за приемна грижа, заявяваме следното:
  1. Центровете за настаняване от семеен тип, когато не са новопостроени за деца с увреждания, са всъщност старите домове за деца, претърпели ремонт, с нова табела. В тях няма семейна грижа. И в тях, и в новопостроените сгради, по добре познатия стар модел, се грижат лелички и персонал на смени. Единствената разлика е по-малкият брой деца в спалните помещения. ЦНСТ-та са затворени места, до които обществото няма достъп, а децата лесно се превръщат в беззащитни жертви.

  2. Държавната политика за закриването на домовете отчита закрити институции, но продължава да не е малък броят на децата, настанени в т.нар. Центрове за настаняване от семеен тип. За нас не е ясна причината, поради която децата не са в приемни семейства, а се отглеждат в институции. Нашето предположение е, че се пазят работните места на възпитателите, а центровете се държат с пълен капацитет, защото къщичките са ремонтирани или построени с европейски средства и трябва да останат като устойчив резултат за общината. На това, обаче, заложници са децата.

  3. Да, заплатите в Центровете за настаняване от семеен тип по никакъв начин не са мотивиращи. Но лелките и възпитателите са необучени, неподкрепени, а в тези места работят хора без специално образование, за които тази работа е единственият начин за препитание.
Но това не променя фактът, че децата са жертви. И че нямат избор.

С огромно съжаление трябва да кажем и че сред нас, приемните родители, има такива, които възпитават приемните си деца по неприемлив начин. Винаги, когато научим за такива случаи, без значение от колегиалността, ние докладваме. Защото за нас децата са важни.

Ние бихме искали да напомним, че грижата в Центровете за настаняване от семеен тип, приемните семейства и детските градини зависи не само от стандартите и парите, колкото от хората. Човечността, обичта и разбирането на децата и техните проблеми са основополагащи за всеки, който поема да се грижи за чужди деца, особено за такива без родители.

Защото децата нямат време да чакат. Децата имат нужда от подкрепа и грижа сега, докато са деца. После ще са такива, каквито сме ги отгледали.
Нагоре +