НАПГ: Децата и младежите от приемни семейства имат същите права като децата и младежите от социалните домове

НАПГ: Децата и младежите от приемни семейства имат същите права като децата и младежите от социалните домове

Некоректно е децата и младежите в приемни семейства да не се третират със статута на лишени от родителски грижи, както децата и младежите в социалните домове. Това се казва в писмо на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) до социалния министър Ивайло Калфин, министъра на образованието Тодор Танев, председателя на сдружението на общините Гинка Чавдарова, председателя на съвета на ректорите на висшите училища проф. Ваньо Митев и председателя на Националното представителство на студентските съвети Ангел Георгиев. В писмото асоциацията настоява по компетентност всяка една от страните да прегледа законовите, подзаконовите  нормативни актове, наредбите и правилниците, които гарантират определени права на младежите, настанени в домове, като се разшири списъка с включването на децата и младежите, които също са обект на държавна закрила, но не пребивават в социален дом.

Ако се актуализират нормативните актове, ще се избегнат дискриминационни практики и неравно третиране от страна на различни административни структури по отношение на децата и младежите, настанени като мярка за закрила от държавата в приемни семейства, при близки и роднини, в центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища и др.

По този начин съвсем естествено децата и младежите, обект на държавна закрила, но не задължително отглеждани в социални домове ще могат да ползват преференции като връстниците си в домове, сред които:

  • Приемането в детска градина с предимство
  • Приемането в първи клас с предимство
  • Приемането в професионална гимназия с предимство при наличието на определен успех
  • Освобождаването от такса за кандидатстване във висше училище
  • Освобождаването от семестриална такса до навършването на определена възраст
  • Закупуването на транспортна карта на преференциална цена
  • Безплатен достъп или достъп на по-ниска цена до културни и образователни услуги, предоставяни от общини и общински структури

В Националната асоциация за приемна грижа се получават различни сигнали, сред които отказ на българско висше училище да признае, че младеж, настанен в приемно семейство е със сходен статут на младежите, напускащи социални домове. НАПГ консултира и случай на ученици, настанени в приемна грижа, които не могат да ползват преференция за закупуване на транспортна карта на по-ниски цени, какъвто режим е въведен за децата и младежите в социални домове в някои от общините в България. Макар и вторият въпрос да е от компетенцията на местните власти, НАПГ иска със съдействието на всички страни да изясни липсата на разлика между статута на децата и младежите, настани в домове и статута на децата и младежите, настанени в приемни семейства.

Според действащото българско законодателство (Закон за закрила на детето[1] и свързаното законодателство) децата и младежите, които са част от системата за закрила имат еднакъв правен статут, от гледна точка на обема права, които им осигурява настаняването извън биологичното им семейство. Основанията, поради които попадат в системата са ясно посочени в закона (чл. 25 ЗЗД), като приемната грижа и настаняването в специализирани институции по своята същност са различни мерки за закрила за настаняване извън семейство (чл. 27 и сл. ЗЗД). Те се налагат при условията на изчерпателност, като приоритет се дава на мерките за закрила, които предлагат на първо място грижа в семейството и в общността, и само ако не могат да бъдат предложени подобни мерки – децата и младежите се настаняват в специализирани институции (чл. 35, ал.2 ЗЗД).

Според този правен режим, децата и младежите, независимо каква е мярката за закрила, която е наложена от съда с цел тяхната защита, имат еднакъв обем права, гарантирани от закона. Ако са предвидени конкретни предимства (целта на които им е да създадат позитивна дискриминация – възможности, с които да се компенсират липсата на достатъчно условия за развитие, такива, каквито има всяко дете в семейство), то с оглед прилагането на закона за закрила тези предимства следва да важат за всички деца и младежи, които са с мерки за настаняване извън семейството, част системата за закрила

През 2010 г. правителството прие Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България„ и 10 годишен план за нейното изпълнение. Според този широко подкрепен от Европейската комисия документ, се предвижда в 10 годишен срок да бъдат затворени всички специализирани институции и като се развие системата за закрила, така че всяко дете и семейство да бъде подкрепено с адекватни мерки и услуги в общността. Основна алтернатива за децата, които остават в системата закрила, е предвидена да бъде приемната грижа. През последните 2 години в изпълнение на тази национална програма от 100 децата в приемна грижа през 2009 година, сега те са повече от 1000. Следвайки последователно тази политика, приемната грижа и настаняването на деца в тази услуга ще се превърне в основата мярка за закрила за деца, които попадат в системата за закрила. В този смисъл, за да бъде приложен справедливо духа на закона,  следва всички деца с мерки за настаняване извън семейството (приемна грижа, резидентна услуга в общността и специализирана институция) да имат еднакъв обем права. Всички документи, които предвиждат определени предимства и облекчения за тях, трябва да отразят адекватно това положение като третират посочените групи деца и младежи еднакво. Ако този принцип не бъде спазен, ще е налице неравно третиране и съответно пряка дискриминация (чл. 4, ал. 2 Закона за защита срещу дискриминация).  

Националната асоциация за приемна грижа предлага след преглед на нормативните законови, подзаконови актове, наредби, правилници и др., текстовете, в които конкретно е упоменато, че се отнасят до възпитаници на домове за деца, лишени от родителска грижа да се заменят с формулировката: „децата/младежите с мярка за закрила, настанени в приемно семейство, резидентна услуга в общността или специализирани институции.“  

 


[1] Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г.,посл. изм. изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г.

Нагоре +