НАПГ: Продължава грубото говорене срещу приемни родители, а това не помага на децата в беда

НАПГ: Продължава грубото говорене срещу приемни родители, а това не помага на децата в беда

Националната асоциация за приемна грижа отново изразява тревогите си относно притеснително говорене за приемната грижа.

Конкретен повод ни дава публикацията „Родители искат от държавата 6000 лева за отнети деца“, в която, във връзка с казус на реинтегрирани в родното семейство деца, по адрес на приемната грижа се казва следното:

„Децата са дадени на приемна майка - ромката от т.нар. футаджии в близкото до Хасково с. Динево Анка Димитрова (…) Ели и Веско заживяват в дома на неуката Анка. По-късно разследване на “24 часа” установи, че отглеждането на чужди деца се е превърнало в поминък в Динево. 18 фамилии в селото гледат приемни деца, а държавните пари за тях са много над стандарта за местните. В Динево наричат децата, настанени в приемни семейства, малките банкоматчета. “Баба Анка беше много лоша, там е гадно. Тя криеше закуските и играчките, посягаше ни. Сега ходя на градина. Имам приятелки”, допълва Ели. “На два пъти преди Веско и Ели съм била приемна майка. С едно от семействата, чието дете гледах, и досега сме приятели. Социалните не са направили и една забележка за работата ми. За братчето и сестричето също се грижех добре. Щом съдът е преценил, върнал ги е на родителите. Няма как - това е закон”, коментира Анка.“

Като не навлизаме в детайли на случая и не заставаме на страната нито на родното семейство, нито на приемния родител, и като уважаваме правото на децата да изказват мнението си, бихме искали да напомним някои принципи, в които категорично вярваме.

Ние, приемните родители, категорично вярваме, че:

  1. Отнемането на деца от родните им семейства не бива да се случва без ясна, качествена, недвусмислена и категорична оценка на проблема и рисковете за детето в родното му семейство.
     
  2. Държавата трябва да положи всички усилия за това детето да остане в семейството си, но само ако не е налице риск за живота, здравето и благосъстоянието му.
     
  3. Бедността не бива да е единствената причина за отнемането на деца от родните им семейства и настаняването им извън семействата.
     
  4. В подбора на приемните семейства един от критериите трябва да бъде завършено средно образование.
     
  5. Подборът, оценката, обучението на приемните родители, трябва да се извършва качествено, компетентно и при спазването на водещия принцип – интересът на детето, което ще бъде настанено в приемна грижа. Това изисква качествена социална работа от качествени, добре обезпечени и подкрепени социални работници.
     
  6. Приемните родители се нуждаят освен от контрол и наблюдение и от качествена, навременна подкрепа. Тревожи ни тенденцията децата да биват „забравяни“ в приемните семейства, а социалните работници да извършват често формални и некачествени оценки на настаняването в приемна грижа, както и да се упражнява единствено контрол, без подкрепа.
     
  7. Приемната грижа ще е „печалбарство“ само тогава, когато не се извършва качествена оценка, подбор, обучение и грижа за приемните родители от страна на социалните работници, пряко ангажирани с приемна грижа.
     
  8. Винаги, когато е в интерес на децата, ние пряко работим с родните семейства. Начинът за работа, честотата на контактите и отношенията не се определят от нас, приемните родители, а от социалните работници. Не са малко примерите, в които ние сме били инициативните децата да се върнат в родните си семейства.
     
  9. Проблемите на децата и семействата трябва да се решават от специализирани съдебни състави, които имат знания в областта на социалната работа, психологията и правата на децата.

Ние няма да се примирим с административното, арогантно, чиновническо отношение от страна на социалните работници към приемните родители, родните семейства и децата. Напомняме, че специалистите, пряко работещи с деца, са подписали Етичен кодекс, който ясно задава етичните правила на работата им.

На българските журналисти напомняме, че интервюирането на деца е специфична дейност, която изисква подготовка и щадящо отношение. Въпреки, че сме убедени, че е важно мнението на децата за конкретната статия, не сме убедени, че принуждаването на деца да се върнат към болезнени спомени (от раздялата с родните им родители и от престоя в приемното семейство) помага за преодоляването на възможните травми.

Ние насърчаваме журналистите преди да публикуват материали, в които има квалификации по отношение на конкретни лица, да премислят внимателно ефектите върху живота на засегнатите – това е поредно доказателство, че журналистите освен, че търсят правдата, зачитат достойнството и личността на обектите на своите материали.

Националната асоциация за приемна грижа е на разположение да подкрепи всеки, който прави необходимото децата да растат в качествена и сигурна семейна среда.

 

 

 

 

Нагоре +