Отговор на НАПГ (04.10.2019 г.)


ДО

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА 

КОПИЕ ДО:

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44. НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ ДО:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р БЪЛГАРИЯ

03.10.2019 г. 

Относно: Отговор на отворено писмо на Националната асоциация за приемна грижа, с което се предлага създаването на договор по специалния Закон за социалните услуги за регулиране на правоотношенията с приемните родители с цел гарантиране на социалната им сигурност 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

В Националната асоциация за приемна грижа беше получено Ваше писмо с Ваш изх. №92-809 от 25.09.2019 г. в отговор на горецитираното наше предложение, с което Вие за пореден път демонстрирате, като ресорен министър, отказа на държавата да подкрепи хората, които полагат грижи за деца в риск.

От отговора, освен нежелание да бъде създадена социална сигурност за тези български граждани, отдали се на мисията да спасяват детството, прозира и сериозно противоречие на тезите. От една страна Вие твърдите, че „приемната грижа е законово регламентирана мярка за закрила в ЗЗД, а не социална услуга“, като цитирате разпоредбите на новия чл. 34а в закона“. От друга  в чл. 31, ал. 4 се регламентира, че „приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6, и ДА СКЛЮЧИ ДОГОВОР С ОБЩИНАТА, ЛИЦЕНЗИРАН ДОСТАВЧИК НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ПО ЧЛ. 34А ИЛИ ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" 

Остава въпросът защо приемните семейства трябва да сключват договор с лицензиран доставчик на социални услуги, ако това НЕ Е СОЦИАЛНА УСЛУГА. В допълнение в чл. 4, ал. 1 на цитираната наредба е упоменато кой може да бъде „доставчик на социалната услуга „приемна грижа““.

Твърдите също, че „приемните семейства не са доставчици на социална услуга, не са и служители на доставчици на социална услуга. Те са физически лица, които по силата НА ДОГОВОР, полагат грижи за дете“.  Обръщаме Ви внимание, че и трудовите договори се сключват с физически лица. С физически лица се сключват и договорите по Закона за държавния служител, по Закона за МВР, по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България. Това не е попречило на законодателя ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, сключили договори, различни от трудовите - по силата на специални закони, да бъдат включени в кръга лица с право на осигуряване за всички рискове със съответните промени в Кодекса за социално осигуряване. Неслучайно и ние настояваме за въвеждане на договор по специален закон, ведно със съответните законодателни промени и в Кодекса за социално осигуряване, които да включат подписалите тези договори в кръга лица с право на осигуряване за всички рискове.

Относно договора, създаден по специалния Закон за физическото образование и спорта, сме напълно наясно, че към момента лицата, сключили такъв вид договор, са извън обхвата на осигуряването. Не знаем обаче доколко Вашите експерти следят публикуваните за обществено обсъждане законодателни промени, касаещи и трудовото, и осигурителното законодателство. Ако го правеха, щяха да са наясно, че в момента Министерството на финансите предлага промяна в параграф 1 на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с която горецитираният договор по Закона за физическото възпитание и спорта се приравнява на трудовия. Това неминуемо ще доведе до по-голяма социална сигурност на спортистите и треньорите.

Дори и Вашите експерти да не четат проектите за промени в различните закони, публикувани за обществено обсъждане, достатъчно беше да прочетат нашето писмо, в което сме дали тези договори по Закона за физическото възпитание и спорта като пример, че при желание може да се постигне социална сигурност за отделни категории лица с правоотношения, различни от трудовите. Достатъчно е с паралелни промени в Кодекса за социално осигуряване те да се включат в кръга на лицата с право на осигуряване за всички рискове. За съжаление не виждаме воля у Вас да се преборите за такава сигурност и за приемните семейства, каквато очевидно е имал колегата Ви - министър на младежта и спорта.

И това въпреки  социалноотговорна мисия на приемните родители да създават личности – образовани, интелигентни, които да работят за държавата, а не държавата да ги храни в затворите. Много ни се иска  ДА НЕ ПРОПУСКАТЕ НАРОЧНО тази възможност за приравняване на договорите по специални закони с трудовите.

Изключително обидно е министърът на труда и социалната политика да твърди също, че професионалните приемни родители, тези, при които се настаняват децата в риск с най-тежки съдби – изоставени бебета; деца с увреждания; деца – жертви на насилие или трафик; деца, спрямо които е приложена мярка „полицейска закрила“; деца с поведенчески проблеми, могат да работят и друго на трудов договор, за да се осигуряват. Такова мнение може да изрази само човек, който не е имал контакт с тези деца. Неслучайно от професионалните приемни семейства се изисква специална квалификация за работа с деца, преминават обучения и процедура по одобрение и неслучайно те са наречени „професионални“. Така е, защото приемната грижа е професия с всички произтичащи от това задължения. В случая от приемните родители се изисква да бъдат напълно отдадени 24 часа на децата, за които се грижат, но в същото време им се предлага и да работят друго, ако искат да бъдат осигурени за всички рискове. Повярвайте, много приемни родители са се опитвали да съчетаят задълженията си като предоставящи приемна грижа и работа на трудов договор. Много бързо обаче са се отказвали поради невъзможност да подкрепят достатъчно децата в риск, настанени при тях, които много често се нуждаят от постоянни консултации с психолози, психотерапевти, рехабилитатори и други специалисти, посещението при които е несъвместимо с полагането на друг вид труд.

След като ресорният министър и ресорното министерство отказват да защитят публично правата на приемните семейства, след като те смятат, че приемното родителство може да се върши между другото, то тогава не е чудно, че в последната година и половина има толкова негативни обществени нагласи към доказано най-ефективната социална услуга (или мярка за закрила според Вас) за децата в риск.

Ето защо настояваме публично да поемете ангажимент, че ще работите за решение на проблема с липсата на социална сигурност за приемните родители. Можете да го направите и пред самите приемни родители като гост на церемонията „Спасители на детството“, която НАПГ по традиция организира. Тази година церемонията ще се проведе на 15.11.2019 г., за което ще бъдете своевременно информирани.

Решаването на проблема с липсата на социална сигурност неминуемо ще привлече млади приемни семейства, които ще повишат още повече качеството на приемната грижа. Дали специалният договор ще бъде въведен чрез Закона за социалните услуги, където според нас трябва да бъде, тъй като трябва да се сключва с доставчици на такива услуги, или чрез Закона за закрила на детето, където според Вас е регламентирана приемната грижа като мярка за закрила, за нас е без значение. Единствено важно е да проявите достатъчно воля и желание този проблем да бъде решен.

Малка надежда ни дава писмото на г-жа Елеонора Лилова, председател на Държавната агенция за закрила на детето, която твърди, че в момента се изготвя подзаконовата нормативна база на новите разпоредби относно приемната грижа, въведени чрез Закона за социалните услуги, и изразява надежда, че нашето предложение ще бъде припознато в нея. Наясно сме обаче, че това не би могло да се случи без да я има политическата воля в лицето на законодателната и изпълнителната власт, каквато към момента ние не виждаме да има, видно и от Вашия отговор.

Събитията от последните две години ясно показват, че дневният ред на правителството се диктува от улицата. Не можем обаче да се съгласим, че за да бъдем чути, трябва да спрем да изпълняваме задълженията си в знак на протест, което означава да прекратим грижата за децата, чието детство спасяваме. Нашите деца са страдали достатъчно, за да ги лишим отново от уюта и топлината на дома, пък бил той и приемен. При подобно отношение от страна на правителството и ресорното министерство е напълно вероятно много приемни семейства да се откажат от мисията си и тогава тези деца ще трябва да бъдат върнати в социалните услуги, които само носят името „от семеен тип“. На практика са далеч от „семейната среда“ и нямат нищо общо с грижата, която дават на децата приемните семейства. 

Разчитаме на Вашата социална и човешка отговорност да не допускате това и да не лишавате децата в риск от най-добрата грижа, която могат да получат, до намирането на сигурна алтернатива в техния живот.

С уважение,

Национална асоциация за приемна грижа

 

 

 

 







Нагоре +