ПОЗИЦИЯ: НАПГ разяснява за насилието и причините за заличаване на приемни родители

ПОЗИЦИЯ: НАПГ разяснява за насилието и причините за заличаване на приемни родители

Във връзка с репортажа на бТВ, излъчен в централната новинарска емисия, на 01.01.2018 г., Националната асоциация за приемна грижа се чувства ангажирана да представи повече информация и детайли относно изнесените данни.

Факт е, че по-малко са новите приемни родители в сравнение със заличените за 2017 година. Това е така, защото Агенцията за социално подпомагане, чрез проекта си “Приеми ме 2015”, заложи на качеството на приемната грижа, а не на количеството. С други думи, въведе се планиране за потребностите на областно и регионално ниво от приемни родители. Така се наложи нов подход за набиране на приемни родители – за деца, които реално живеят в областта и за които има реална нужда от приемна грижа. Вече е по-трудно да се кандидатства за приемен родител с профил за дете, различно от конкретните потребности на региона. НАПГ приветства усилията на АСП за това и вярва, че тази стъпка е първата крачка в развитието на качествена приемна грижа. Съобразно планирането, през 2018 година ще бъдат търсени близо 600 нови приемни семейства, повечето от които ще бъдат за новородени и малки деца, деца с увреждания, непридружени деца и др. Следователно е абсолютно некоректно да се прави механично сравнение между наетите и заличените приемни семейства.

В телевизионния репортаж се посочва, че много приемни семейства в България (в частност Хасково, Благоевград, Шумен) са заличени заради “случаи на злоупотреби, проявена агресия или отказ за продължаване на грижата”.

Важно е да се отбележи, че през 2016 година от регистрите за приемна грижа в цялата страна са  заличени 235 приемни родители, а през 2017 – 230. Като водеща причина за заличаването на приемните родители е личното желание на приемните родители да се откажат от това да са приемни родители. Промяната на семейната динамика и обстоятелствата в приемното семейство е другата водеща причина за заличаването на приемни родители. Такава промяна може да бъде наличието на тежко заболяване на приемния родител, което не позволява качествена грижа за детето, промяна на адреса и преместване в друга област, смърт на приемния родител. Причина за заличаване от регистъра може да бъде и установяването на лоша грижа, отказ от партньорство и сътрудничество със социалните служби и родното семейство, неуспешна адаптация на децата в приемното семейство, невъзможност за справяне с кризите на децата и рисковото им поведение и др. Но отново е некоректно е да се внушава и обобщава, че са налице много случаи на злоупотреба и възпитание с насилие.

Само за информация - през октомври 2017 година са заличени 23 приемни семейства. От тях 18 са заличени по тяхна собствена инициатива. 1 приемно семейство е поискало заличаване, защото е осиновило приемното дете и не е пожелало да приема други деца в дома си. 1 приемен родител е заличен по инициатива на социалния му работник, заради здравословни проблеми и напреднала възраст. 1 приемна майка е посочила, че след извеждането на приемно дете не е готова да се грижи за друго. При едно семейство в Разград едно семейство е установено недобро качество на грижата. Едно семейство в Плевен е заличено, след като е отказало да се грижи за изоставено в родилното отделение бебе, след като е било настанено по спешност.

Националната асоциация за приемна грижа не отрича възможни случаи на насилие и недостатъчно изследвана мотивация на някои приемни родители. Да се внушава, обаче, медийно, че масово хора, които използват приемната грижа единствено като източник на доходи, освен, че е обидно, не отговаря на истината.

Бихме искали да припомним, че приемната грижа в България не е лесен процес. По продължителност кандидатстването продължава почти половин година – време, в което приемните родители биват проучвани, обучавани и наблюдавани. Като документи и области на проучване, приемните родители преминават същата оценка, каквато и осиновителите. За да стане българин приемен родител, под неговия “лиценз” се подписват поне 8 социални работници и различни специалисти – двама оценяващи, двама обучители, поне пет членна комисия на областно ниво и един директор на дирекция “Социално подпомагане”. В този ред на мисли е важно да се знае, че ако има приемни родители със спорна мотивация, то това е трябвало да бъде оценено като риск още в етапа на проучване. Когато е налице инцидент с дете в приемно семейство, особено свързан с насилие, отговорност трябва да се търси и от служебните лица, които осъществяват контрол и наблюдение на това приемно семейство.

Приемните родители са най-проверяваните възрастни, ангажирани с грижата за деца. Нито осиновителите, нито близките и роднините, при които държавата настанява деца, нито родните семейства, на които социалните служби връщат изоставените деца след приемна грижа са толкова проверявани. Двама социални работници поне веднъж месечно посещават децата – единият от общинския екип по приемна грижа, а другият – от местния отдел за закрила на детето. Развитието на децата се отразява в информационни карти и се проследява от настаняването до извеждането на детето – нещо, което става ясно и от репортажа на бТВ.  

Също така, бихме искали за пореден път да подчертаем, че приемната грижа не е перспективна и доходоносна професия, каквато е журналистиката, например. Приемният родител получава чисто възнаграждение от 89 стотинки на час за своята 24-часова заетост, 365 дни в годината. Това е заплата, която се заплаща за труда на приемното семейство, но не компенсира емоциите, любовта и грижата. Същата сума получава и служител в социален дом, който работи на график. Длъжни сме да припомним, че приемните семейства у нас работят по граждански договори, което ги лишава от правото на отпуск, болничен, майчинство, възможност да изтеглят кредит от банката или да си купят стока на изплащане. Социална и икономическа сигурност, която журналистите и наетите по трудови правоотношения имат. Приемните родители са единствената алтернатива на децата в беда, още повече, че държавата ще закрие всички домове за изоставени деца до 2025 година. В този ред на мисли е важно медиите, както и цялото общество, да подхождат с разбиране към всички гледни точки в процеса на гарантиране на семейна грижа за деца в риск. Приемните родители имат нужда от подкрепа, а не от обвинения, за повечето от които има и друга гледна точка.

Ние, приемните родители от Националната асоциация за приемна грижа, сме силно натъжени от факта, че в последните три месеца журналистиката лесно се упражнява на гърба на приемните родители. В търсене на сензации и като отразява единични случаи, журналистиката у нас създава обществен образ на приемните родители като на хора, които отнемат децата от бедните родители и печелят на техен гръб. Това категорично не е вярно и натъжава. Защото приемната грижа изисква отношение и разбирания, които са отвъд парите. Утешително за нас е, че въпреки медийния образ на приемните родители, 76% от българите подкрепят децата в беда да растат в приемни семейства, а 50% от сънародниците ни биха поверили децата си в приемна грижа при инцидент.

Ние вярваме в добрите новини и затова насърчаваме журналистите, когато представят тази деликатна обществена тема, ако не залагат на добрите новини и примери, поне да търсят всички гледни точки. Основно журналистическо правило, което в последните години се заменя от ексклузивността и сензацията, уви.

 

Нагоре +