Предложения за бъдещите дейности по приемна грижа, финансирани от ЕС

Предложения за бъдещите дейности по приемна грижа, финансирани от ЕС

Във връзка с публикуваната информация за операция „Приеми ме 2015“,  Национална мрежа за децатаНационална асоциация за приемна грижа и Уницеф – България изпратиха предложения, свързани с ролята и функциите на Консултативния съвет по проекта, критериите за избор на общини, индикаторите за наблюдение на качеството на приемната грижа и визията за развиване на цялостна система за мониторинг на проекта, която стъпва на Методиката за приемна грижа.

Операцията допълва и надгражда операция „Приеми ме“, финансирана по ОПРЧР 2007-2013г., която допринесе за развиването на приемната грижа в национален мащаб.

Според текста, публикуван в Насоките за кандидатстване, сегашната операция е насочена към усъвършенстване и разширяване обхвата на услугата „приемна грижа“ за деца с увреждания; деца, жертви на насилие или трафик, както и за непридружени деца бежанци. Поставя се специален фокус върху приоритетното настаняване на деца до 3-годишна възраст.

Предложенията, изпратени от Национална мрежа за децата, Национална асоциация за приемна грижа и Уницеф – България, са свързани с три основни теми:

1. Ролята и функциите на Консултативния съвет по проекта, като част от конкретните предложения, тук са свързани с необходимостта от:

1.1. Преглед и актуализация на методиката за приемната грижа и инструментите за проследяване качеството на приемната грижа;
1.2. Извеждане на компетенции, на които трябва да отговарят специализираните приемни семейства в съответствие с профила на децата, както и формите за подкрепа на специализацията – през опита, обучения, включително разработване на примерни обучителни програми за специализираните приемни семейства и супервизия и др.
1.3. Разработва допълнителни индикатори за наблюдение развитието и качеството на приемната грижа;
1.4. Анализира необходимостта от промени в закони и подзаконови документи и дава предложения.

2. По отношение критериите за избор на общини, извън основния въпрос за нуждите на децата и родителите на територията на съответната община, организациите предлагат като друг ключов критерий да се счита „способността на общините да осигуряват комплексна подкрепа на децата и приемните семействата т.е. наличие на специалисти и услуги, които могат да гарантират качество на грижата.“ Предлагат се и други критерии като напр. „доказателства за устойчиви и работещи механизми за включване и консултиране на децата, техните родители и семейства и представителите на гражданските организации в процеса на планиране, изпълнение и мониторинг на политиките и услугите за деца и семейства.“

3. Предлагат се и индикатори, които да се събират дезагрегирано, за да информират за качеството на приемната грижа, нейната ефективност от гледна точка на цели и устойчивост:

3.1. Причини за извеждане на децата: местене между приемни семейства; реинтеграция; осиновяване в страната и чужбина; заличавания на приемни родители по конкретни причини и др.
3.2. За всяко дете под приемна грижа – броя на преместванията.
3.3. Среден времеви престой на дете в едно приемно семейство и в приемна грижа.
3.4. Разликите между броя на изоставените деца и броя на приемните семейства в общината.
3.5. Профили на приемните родители по общини – включително тяхно образование, оценките от годишните прегледи – как се развиват в приемната грижа.
3.6. Брой утвърдени приемни родители и настанени в тях деца по търсената специализация – деца с увреждания; непридружени деца; заместваща приемна грижа; деца в конфликт със закона, деца жертви на насилие и др.
3.7. Брой доставчици по видове и типове.
3.8. Инциденти с деца под приемна грижа.
3.9. Насилие над деца под приемна грижа.
3.10. Контакти на децата с родното семейството, както и предприети мерки за подпомагане, заетост, услуги и др. към родното семейство.

Нагоре +