Предложения за синхронизиране на процеса на осиновяване на деца от приемни семейства

Предложения за синхронизиране на процеса на осиновяване на деца от приемни семейства

Водени от съчетаването на интереса на децата, настанени в приемни семейства, интереса на приемните родители, както и интереса на осиновителите, ние от Националната асоциация за приемна грижа, правим следните предложения:
 

  1. Минимум един месец да е срокът, в който приемните родители да бъдат известявани за предстоящо осиновяване на детето, за да бъдат част от процеса на подготовка на детето за настъпващите промени в живота му.
  2. Акредитираните агенции, както и социалните служби,  трябва да се съобразяват, че детето има социален работник от доставчик и той, заедно с приемното семейство, трябва да участва в напасването с осиновителите.
  3. Първата среща на кандидат-осиновителите трябва да е с приемното семейство и социалния работник, но без участието на детето, за да се изгради план за начина, по който ще стане напасването.
  4. Първата среща между осиновителите и детето да става на непознато място (например, в парк, детска площадка или в сладкарница), като  това да бъде случайна среща. По този начин осиновителите ще имат известно време, в което да наблюдават детето отстрани, за да преценят кога да се представят.
  5. Първите срещи с детето по напасване между осиновителите и детето да са минимум 5 и да са в последователни дни, а не хаотични във времето, регламентирано в разпоредби.
  6. Удачно е също така, времетраенето на процеса на напасване към осиновителите  да бъде такъв, какъвто е при приемните семейства – от 4 до 6 седмици.
  7. Да се въведе задължително обучение и период на напасване, както за осиновителите, така и за биологичните родители, преди реинтегрирането на детето обратно в родното семейство. По този начин интересите на детето ще са максимално гарантирани, а страните, отговарящи за неговата адаптация, ще са се опознали и ще са гарантирали плавен преход.
  8. Асоциацията се обявява против задължителното посещение на кандидат-осиновителите в дома на приемните родители. Ако по време на опознавателните срещи между двете семейства се изградят "приятелски" отношения – добре, но ако има непоносимост това ще се отрази зле на детето. 
  9. Осиновителите да участват в ежедневието на детето, в неговото хранене, приспиване, преобличане, игри. Така те ще опознават както ежедневието му , така и характера му. Детето ще ги опознае също и травмата ще е по-малка от раздялата му с хората, които са били неговия свят до момента. В същото време и приемното семейство, участвайки в това опознаване и предаване на детето на осиновителите, ще преодолее психологическата травма от раздялата.
  10. В асоциацията за приемна грижа често ставаме свидетели на това, че децата се лъжат за факти около осиновяването – например, че детето заминава, за да му се купи нещо и после ще се върне. Това е поредното доказателство, че информирането за осиновяването трябва да става по удачен, подходящ за детето, който изключва лъжата.
  11. Интересът на детето трябва да е водещ, дори когато става дума за осиновяване – когато детето познава приемните си родители и иска да остане с тях, да не се осиновява на всяка цена (освен ако обстоятелствата не предполагат друго.
  12. По осиновяването има разходи, които прави приемния родител за вписването на детето в регистъра за осиновяване, които не могат да се покрият от месечната издръжка за детето. Тези разходи са между 30 и 70 лева и трябва да се покриват от държавата. Изследванията за здравословното състояние на детето не се покриват от здравната каса и се плащат задължително. Както за международния, така и за българския регистър, приемното семейство прави набор от изследвания на всеки три месеца, както и заплаща за снимка във фото в цял ръст, без значение от възрастта на детето. Когато детето е настанено в социален дом, държавата прави тези документи, но когато детето влезе в приемно семейство и държавата се освобождава от тези ангажименти.
  13. Осиновителите задължително да минават курс за обучение, както приемните родители, за да могат по-лесно да се адаптират към спецификата на детето.
  14. Да се приемат разпоредби в нормативната уредба, които да забраняват разсиновяването. Важно е да се определи, че ако осиновител е върнал дете веднъж, не може да кандидатства повторно за приемен родител и за осиновител. Международната практика показва, че има страни, в които детето престоява в осиновителното семейство за период от шест месеца, в който осиновителите свикват с детето. Процедурата по осиновяване стартира след това. По този начин се превентира възможността за разсиновяване.  Разбира се, престоят е супервизиран и наблюдават от специалистите, които отговарят за детето.
  15. При международно осиновяване съществува порочната практика, при която в първите срещи с детето не идват самите кандидат-осиновители, а упълномощени от тях представители акредитираната агенция за международно осиновяване. Често осиновителите идват, когато трябва да се извади паспорт на детето. Това е практика, която не е в интерес на детето и трябва да се създадат механизми, които да осигурят повече време на детето с неговиге кандидат-осиновители, като част от ефективното напасване.
Нагоре +