По предложение на Националната асоциация за приемна грижа президентът на Република България Росен Плевнелиев връчи почетния знак на Президента на Кина Рашева от с. Куртово Конаре. Поводът за тържественото събитие е 25-та годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на децата.

Всички приемни родители и приятели на приемната грижа признават с респект и дълбоко уважение усилията на леля Кина, като един от първите приемни родители в страната, за развитието на приемната грижа и за промяната в отношението на българите към приемните родители.

„Ние уважаваме леля Кина и смятаме, че тя ни учи на много добрина, търпение и смелост. Примерът и е заразяващ и вдъхва увереност на много приемни родители.“, коментира председателят на Управителния съвет на Националната асоциация за приемна грижа Мирослав Долапчиев.

Когато през лятото на 1999 година в Пловдив е обявена кампания за набиране на кандидати за приемни родители, интересът е огромен. Проектът е пилотен и се изпълнява от фондация „За Нашите Деца“. През първата година са одобрени 6 семейства. През втората - още четири, през третата година - само едно. Интересно е, че семейството на леля Кина от Куртово Конаре, която днес е извор на вдъхновение, е било отхвърлено. Леля Кина влиза в програмата с много упоритост и постоянство.

Леля Кина е пенсионирана лекарка с дългогодишен стаж в консервния комбинат "Витамина" в съседния на Куртово Конаре гр. Стамболийски. Съпругът й, Атанас, е малко по-млад от нея, ръководител движение на гарата в Куртово Конаре. С голяма любов отглеждат красивата си дъщеря Радоцвета, но винаги са имали особена чувствителност към изоставените деца. Кина е автор и на стихове, немалко от тях са посветени на децата в домове. При едно посещение в дом "Рада Киркович" в Пловдив тя се запознава с Мариян, който тогава бил "една шушка човече" по нейни думи. Взема го за лятото вкъщи. Когато наближава 15 септември и детето трябва да се връща в дома, назрява истински бунт. Той не ще и да чуе, а и те така са свикнали с него, че не им се разделя. Точно по това време е обявена програмата за приемни родители и те кандидатстват.

Второто приемно дете на Кина – Петя, с пристигането в къщата има сериозни проблеми. Не знае буквите, а е шести клас, трудно се концентрира, пропуските й са огромни. Кина и Атанас се занимават часове с нея, Кина е скачала посреднощ при мисълта, че малката не си е написала домашното, Атанас - домашният художник, и той скоро посреднощ рисувал кон за домашно, че тя забравила да каже.

Петя завършва училище и се омъжва в родното си село. Мариан завършва Духовната семинария.

Споделяме с вас някои мисли на леля Кина, които продължават да са наше вдъхновение:

• “Само да ги видя на релси и да успея да ги направя добри хора, друго не искам” (за приемните си деца)

• „Сърцето на приемния родител трябва да е голямо като бяла тиква - не можеш да гледаш тези деца без обич и търпение, велико търпение.“

• „Докато очите ми гледат, те (приемните деца) няма да бъдат на пътя.”