Приемни родители: Тези, които ни плюят, отвръщат глава от сираците, оставят ги на нас

Приемни родители: Тези, които ни плюят, отвръщат глава от сираците, оставят ги на нас

Ние, приемните родители, които членуваме в Националната асоциация за приемна грижа, сме разтревожени от случая на 23-годишната майка Тереза от гр. Кнежа. За нас, като родители, е недопустимо в ситуация на бедност и беда, да се отнемат деца, без да се окаже емоционална, финансова или друга подкрепа от страна на социалните работници на службите за закрила.

Бихме искали да изразим разочарованието си от текста „Бели деца за черни дни“, публикуван в онлайн изданието на вестник „24 часа“ (12.04.2014 г.)

Ние, приемните родители, правим това, което тези, които ни плюят и наричат „печалбари“, не искат да правят. Ние се грижим за деца с разбити души, с ужасни спомени, с драматични истории. Ние сме с тях, докато тези, които ни наричат „печалбари“ се грижат за собствените си деца и виждат сираци само по Коледа и Великден. Когато е модерно.

Приемните родители, при които са настанени децата на Тереза, нямат вина за това, че децата са отнети от майката от социалните служби. Ние единствено имаме моралното, човешкото, житейското и законовото право да се погрижим за децата. Обидно и тъжно е, че приемните родители са подозирани в завера спрямо Тереза и нейните деца. Пъклените планове, за които се говори в статията, са плод на журналистическа фантазия. Процедурата далеч не е така проста, както си я представят мнозина.

Децата не се „раздават“ на приемни семейства. За да станеш приемен родител, преминаваш през процедурата, която се преминава и от кандидат-осиновителите. И която не е лесна. И контрол на разходнването на парите ни се прави.

Приемните родители нямат вина, че получават заплата за това, което правят. Напротив, това е тяхно право. Както всяка професия, така и приемната грижа се възнаграждава. Или поне част от нея. Никой не може да ни плати денонощната грижа, посвещаването, любовта и страданието, когато се разделяме с децата.  Освен това, сумата от 500 лева, посочена в статията, е силно, много силно завишена. Чистата заплата на приемния родител е около 380 лева, а издръжката на детето, която му се полага по закон, е около 190 лева.  С тези 190 лева  трябва да осигурим храна, дрехи, обувки, материали, курсове, уроци, лекарствата им (а те боледуват много), изследванията за регистрите за осиновяване, транспортните разходи по срещата с родните семейства или осиновителите (не всички приемни деца са настанени в градове) и др. Но дори и да направим грешката да съберем сумата и я умножим по 12 месеца, ще видим, че тя е равна на 6840 лева – точно толкова, колкото държавата плаща за едно дете, ако то е настанено в сиропиталище. Оставяме на вас да прецените дали приемната грижа е по-скъпа от грижата в дом.

Ние, приемните родители, плащаме много висока емоционална цена децата ни да са приети като равни в училищата и детските градини. Почти няма общини, в чиито детски градини да е безплатно за деца от приемни семейства. Но това не е страшно. Страшна е дамгата, която се оставя върху нашите деца от страна на „разбиращото“ и „подкрепящо“ общество. Често водим битки за правата на децата и тяхната чест и достойнство, която не може да се компенсира с никакви пари. Ние, приемните родители, трябва за кратко време да направим от ужасените, изостанали в развитието си и нездрави физически хлапета, деца, които да не отстъпват на останалите.  Да, това никой не може да ни го плати.

Приемните родители нямат вина, че децата под приемна грижа посещават масови детски градини и училища. Нашите сънародници не бива да оставят с впечатление, че взимаме децата, пращаме ги на детска градина и си почиваме, като печелим пари на гърба на детското нещастие. Неотменно право на децата е да се социализира с връстниците си, да посещава детска градина. Ние няма да се съгласим да изолираме децата, само защото получаваме 380 лева месечно, за да се грижим за тях.

Ние, приемните родители, също имаме деца. И знаем колко трудно се отглеждат те с доходите, които получаваме. И ние искаме най-доброто за родните си деца. Наше задължение, като родители, е да се грижим за тях. На приемните ни деца майка – закрилница е държавата.

Трябва да сме честни - сред нас има хора, които не са най-добрия пример за приемни родители. Но заради такива хора не бива да страдат всички приемни родители. „Грешката“ сред качествените приемни родители  да има неподходящи е на онези, които са го допуснали – социалните служби.

Приемните родители не са печалбари. Вие не знаете за случая на приемната майка Галя Маринова от Смолян, която гледаше бебето Марти и помогна на родната майка да си го вземе обратно. Галя събра всички приятели, направи кампания и помогна на родната майка на Марти да си намери жилище, да го обзаведе, да си стъпи на краката и да си прибере бебето обратно. Ако беше печалбарка, нямаше да възстане срещу социалните работници, родителите на родната майка и цялата общественост, която беше заклеймила майката на бебето.

Тези, които се взират в 380-те ни лева заплата и 190-те лева издръжка, са печалбари. Няма друго обяснение за подценяването на усилията ни за това, което правим.

Искрено се надяваме децата на Тереза да се върнат у дома. Защото там, където има любов, е най-хубаво. Приемните родители, на които държавата е поверила двете деца, ще направят всичко възможно децата да се чувстват добре, но не могат да заместят Тереза и нейната любов. И вместо да ги вините за това, което правят, помогнете на Тереза да си стъпи на краката бързо. Иначе след шест месеца децата ще бъдат вписани в регистър за осиновявания, а оттам връщане към Тереза няма.

Всъщност, защо тези, които хвърлят по нас камъни, че сме печалбари, не станат приемни родители?

Националната асоциация за приемна грижа е неправителствена организация, в която членуват 250 приемни родители. Повече за организацията вижте на www.napg.eu

Нагоре +