Приемни родители и специалисти обсъждаха „трудните“ деца и трудния диалог

Приемни родители и специалисти обсъждаха „трудните“ деца и трудния диалог

В своето приветствие към участниците Весела Банова, терапевтичен директор на „Дете и пространство“, и Мирослав Долапчиев, председател на Националната асоциация за приемна грижа, подчертаха ключовата важност на партньорството и обмяната на опит между участниците в диалога. За Мирослав Долапчиев бе важно да допълни, че приемната грижа е споделена грижа, в която всеки има своята отговорност. По тази причина той насърчи приемните родители и социалните работници да работят в екип не само на хартия, но и в действителността. Весела Банова заяви, че за нея, като помагащ специалист, е важно да се даде увереност на всички, отглеждащи деца, за това че те са изключително важни за детето и от споделянето и техния диалог зависят ключови промени в детството.

В рамките на Националната годишна среща по приемна грижа бяха проведени различни работни сесии с обучително съдържание, в което специалисти представиха обобщение на опита си. Крайната цел на обучителните модули бе да насърчи диалога между всички участници, но и да даде нови знания, умения и компентенции, които да се ползват в практиката.

Елка Налбантова, супервайзор и специалист по приемна грижа посочи, че взаимоотношенията между приемни родители и социални работници зависят от общите, споделени ценности и ясното разбиране на ролите. Тя провокира участниците да обсъждат трудностите, които срещат, както и възможните работещи отговори на това. Бяха коментирани сложните взаимоотношения между социалните работници от областните екипи и отделите за закрила на детето, личностните различия между всички участници и техния различен професионален капацитет, прекомерната контролираща и административна, а не подкрепяща функция на социалните работници над приемните родители, както и трудностите при вземането на спешни решения от приемните родители. Участниците в срещата дадоха препоръки за повече професионални дискусии, общи обучения между социални работници и приемни родители, както и свеждането до минимум на документацията в процеса на приемна грижа. Като общ излезе проблемът с липсата на доверие, както и нереалистичните очаквания в системата, липсата на гъвкавост, постоянно променящата се нормативна уредба и текучеството на социални работници.

„Липсата на дете-центриран подход се отразява пряко върху ангажиментите на всички заинтересовани в приемната грижа“, подчерта Весела Банова. Тя допълни, че приемната грижа е най-модерното изобретение на съвремието ни и решава ключови въпроси за децата в риск. Според нея е много важно да се насърчават всички специалисти, родители и експерти, както и децата, да изразяват мнението си, то да бъде зачитано и решенията да се взимат на базата на общия, информиран избор, а не да бъдат свеждани за изпълнение на един или друг. Заедно с психолога от сдружение „Дете и пространство“ Анет Маринова коментираха развитието на детето в семейството, неговата адаптация в „новите семейства“, както и за това как да се обсъждат случаи в мултидисциплинарна среда. През обсъждането на казуси от практиката, участниците в срещата имаха възможността да дискутират и да говорят за  трудните теми за разговор с децата, с други професионалисти, както и разговорите-предизвикателства в семейната среда. В края на първия ден на годишната среща бяха обсъждани различни подходи за действие при поведение, различаващо от очакванията на възрастните, грижата за малки деца с трудно поведение, както и насоки за справяне в предизвикателни комуникативни ситуации със специалистите в системата за закрила на детето.

Вторият ден на Националната годишна среща по приемна грижа започна с представянето и работната сесия на Сами Исониеми и Хава Рюстем. Той е финландски полицай, отраснал в приемно семейство, а тя  - българка, сред първите младежи у нас, напуснали приемните семейства. Те представиха своя личен опит и експертизата си като преминали през системата за закрила. Сами Исониеми разказа и за своето изследване за причините за това младежи от приемни семейства да бягат от семействата си, както и за начините за превенция на този феномен. Финландецът разказа още за работата си в полицията, за работата с мигранти, както и за „Групата на Оцелелите“, която подкрепя националния омбудсман и правителството за ключовите промени за благосъстоянието на децата и младежите в страната. Сами и Хава работиха и през трите дни на годишната среща с младежите от приемни семейства.

В своя уъркшоп специалистите на Националната асоциация за приемна грижа Владимир Иванов (психолог) и Вера Колешева (супервизор и експерт по социална работа) представиха опита си като професионалисти в грижата и подкрепата на младежи и тийнейджъри. Пред приемните семейства и специалистите, участници в срещата, двамата представиха различни казуси и обобщиха ключови етапи от развитието на младия човек, като посочиха конкретни стратегии за справяне с трудното поведение. „Водещо трябва да бъде разбирането, че тийнейджърите в приемни семейства се учат да общуват и да взаимодействат с останалите, благодарение на примера на останалите, но и че в този етап се формират като личности със собствено поведение и отношение към света“, каза Вера Колешева. След тази работна сесия Весела Банова допълни обучението с разглеждането на причините за агресия, автоагресия и формите на насилие при децата. Тя коментира различни родителски стилове и даде примери от практиката си на супервизор на приемни семейства. В рамките на тази сесия д-р Банова представи наръчника за посрещане на деца с трудности в развитието, както и разясни ролята на приемните родители в гарантирането на сигурност на деца без сигурни опори.

В последния ден на Националната годишна среща специалистите на „Дете и пространство“ Ралица Драндарова, Блага Банова и Аделина Иванова, обсъждаха един от основните инструменти за учене и даване на обратна връзка, както и за изследване на опит в помагащите професии – супервизията. Бяха представени конкретни случаи от практиката, а в рамките на групите бяха дадени препоръки и насоки, които да се адресират към системата за закрила на детето. В рамките на срещата участваха и представители на Агенцията за социално подпомагане – екипът на проекта „Приеми ме 2015“ – който имаше възможността да отговори на актуални въпроси и да обсъди конкретни казуси в приемната грижа.

Срещата завърши с представяне на младежите от приемни семейства. Те дадоха своята гледна точка за приемната грижа, за ефектите от нея, както и за трудните, според тях, разговори. Младите хора представиха и своята гледна точка за комуникацията между деца, приемни родители и социални работници, както и дадоха своите препоръки за подобряването ѝ.

---

СНИМКИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ГОДИШНА СРЕЩА ПО ПРИЕМНА ГРИЖА

 

Нагоре +

Още новини