През 2014 година малко момиченце е настанено в приемно семейство в Търговищко. Родните майка и татко на детето оттеглят декларациите, с които се отказват от детето си и социалната служба започва работа по връщането на настаненото в приемно семейство момиченце при неговите родители. В рамките стартиралата работа по реинтеграция на детето се провеждат срещи на детето с биологичните родители, а родното семейство е насочено да се обучава в Център за обществена подкрепа (ЦОП). Служителите на ЦОП изготвят доклад, от който е видно, че биологичните родители заявяват готовност да се грижат за детето си, както и че получават подкрепа за това от техните родители – баба и дядо на момиченцето. В социалния доклад изрично е изразено становище, че е необходимо да продължи работата със семейството, както и да продължат срещите с детето, за да се случи емоционалната връзка между момиченцето и биологичните й родители.

В края на декември, обаче, Комисия за детето към общината взема решение, че детето не е готово да се върне при родните си майка и баща. Въпреки това, социалните работници от държавния отдел за закрила на детето решават срещите да продължат, като към тях се включат и бабата и дядото на малкото дете. Девет от срещите са проведени в присъствието на социален работник от местната социална служба, който по време на съдебното дело декларира, че детето не е готово да се върне при биологичните си роднини.

В началото на февруари 2015 година началникът на отдела за закрила на детето (а не социалния работник на детето) изготвя доклад, с който дава препоръка да бъде прекратено настаняването на детето в професионалното приемно семейство и момиченцето да бъде настанено в семейството на неговата баба и дядо. Като мотиви в социалния доклад се посочва, че майката и бащата не искат детето им да бъде осиновено и че искат за тяхното момиченце да се грижат бабата и дядото. На 12 февруари 2015 г. се взема решение детето да бъде предадено в отдела за закрила на детето. Ден по-късно директорът на местната социална служба издава заповед, с която прекратява настаняването на детето в приемното семейство. От показанията в съда става ясно, че оспорената от приемните родители заповед за извеждането на детето, е издадена въз основа на социален доклад, написан от шефа на социалната служба, а не от социалния работник на детето.

В съдебната зала социалната работничка на детето заявява, че не е била изградена емоционална връзка между детето и неговите баба и дядо. Нещо повече – момиченцето прекалено болезнено изживява срещите между него и неговите биологични роднини. Детето боледува и при всяка следваща среща неговото емоционално състояние се влошава. Момиченцето не разпознава своите биологични роднини като баба и дядо. С тях то има най-малка връзка, тъй като те не са присъствали на всички срещи. Момиченцето приема и разпознава като свои близки единствено приемните си родители. Докато съжителствало с приемното семейство, детето е било изключително жизнено и контактно, а след нейното извеждане от дома на приемните родители и настаняването в семейството на баба и дядо й, нейното емоционално състояние се е влошило. Общото заключение и на екипа по приемна грижа, и на приемното семейство е, че детето не е готово за реинтеграция, както и че случая е на етап, който следва да бъде преразгледан. Екипът по приемна грижа даже предлага във времето дългосрочна приемна грижа - биологичното семейство да продължава да поддържа контакт с детето и ако се изгради пълноценна емоционална връзка, тогава то да бъде върнато в родното си семейство.

В рамките на заседанията съдът установява и че за конкретния случай липсва изготвен заключителен доклад от Центъра за обществена подкрепа, който е консултирал родното семейство на момиченцето. От показания, дадени в съдебна зала, се установява, че момиченцето, като недоносено родено, изисква специални медицински грижи. Детето в приемното семейство е получавало такива грижи, а при баба си и дядо си – не, защото в селото няма лекар. Такъв може да бъде посетен едва в съседното село и то за няколко часа през деня. Съдът установява, че в семейството на бабата и дядото на момиченцето живее най-голямото дете на биологичните й родители и че семейството няма достатъчно средства, за да продължи нейното образование след 8 клас.

Съдът разпитва и авторката на социалния доклад, който става основание за издаването на заповедта, с която детето се извежда от приемното семейство. Началничката на отдела за закрила на детето споделя, че не е присъствала непосредствено на срещите на детето с неговите биологични роднини.

Съдът отменя като незаконосъобразна заповедта за извеждането на детето от приемното семейство, като се води от основния принцип на закрилата на детето - освен отглеждането на детето в семейно среда, и осигуряването на най-добрия интерес на детето. Според закона това са желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните му потребности, отчитане на опасността или вредата, която има вероятност да му бъде причинена, отчитането на последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата. Съдът обобщава, че в оспорената заповед и в социалния доклад, въз основа на който тя е издадена, се съдържат констатации и изводи на социалните работници само относно възможностите и капацитета на бабата и дядото да полагат грижи за детето, но липсват констатации дали решението е съобразено с най-добрия интерес.