Сами, който отрасна във финландско приемно семейство – пионер в закрилата на детето във Финландия и смел полицай

Сами, който отрасна във финландско приемно семейство – пионер в закрилата на детето във Финландия и смел полицай

Приемното семейство отглежда Сами Исониеми като собствен син. Трудните спомени от детството му помагат да стане експерт по закрилата на детето.

Една вечер родната майка на Сами му обещава да направи торта по случай 5-ия му рожден ден, но на двора се появяват полицейска кола и линейка. Майката на Сами е отведена някъде, а момченцето и майка му отиват в социален дом.

Спомените от преди повече от 25 години избледняват в ума на Сами, но той винаги може да открие истината в документите, от които се разбра е взет под държавна закрила. „Отвеждането ми от вкъщи беше драматично. Уви, не мога да кажа, че е урок по социална работа. Може би наистина не е имало друг изход”, казва Сами.  Иначе в документите на органите по закрила на детето Сами той открива какво е отразено като положително за него и семейството му – това, че като малък е имал добър речник и се изразявал хубаво. Сами си спомня, че майка му често му разказва истории, заимствани от известни приказки. Момчето усвоява същия подход и разказва по свой начин всяка вечер приказка на братята и сестрите си.

Една година в детски дом

Сами прекарва в дом за изоставени една година. В началото тъгува за майка си, но не поставя под въпрос раздялата с нея. После, заедно със сестра си, Сами отива в приемно семейство, което се състои от родители и по-голям брат. Тъй като има достатъчно време да свикне с порядките в дома, той трябва отново да се учи как да се държи като дете и как да играе. Трябва отново да намери хлапето в себе си. Любимото ядене на 6-годишния Сами е спагети със сос и кайма, а любимата му книга е най-известната книга за търсенето на щастие – „Малкият принц”  на Антоан дьо Сент Екзюпери.Във Финландия настаняването в приемно семейство обикновено се смята за временна мярка

Скоро майката на Сами създава свое ново семейство. В началото Сами се среща редовно с майка си, но след няколко разочарования срещите спират. Но Сами не тъгува дълго за това, защото се чувства на мястото си в своето приемно семейство.

Вземането под закрила не решава старите проблеми: те могат да се трупат и до по-късно

Приемното семейство на Сами му дава рамки за правилата, но и го подкрепя

В приемното семейство се появяват някои граници и са важни правилата. Когато прави нещата правилно, Сами се сдобивал с увереност. Бил насърчаван и получавал признание за талантите си. Постепенно Сами започва да се чувства като член на семейството, на рода и на село Курика Пантила. Нито приятелите, нито съучениците отхвърлят момчето заради неговия произход. Единственото нещо, което отличава Сами от неговото приемното семейство е името на пощенската кутия. Сами започнал да играе футбол. Приемните му родители го карали на тренировки и мачове и се демонстрирали явна гордост с успехите му. Цялото свободно време на Сами се въртяло около футбола и нямал време за глупости. Така Сами израства като усмихнат младеж. Когато го питат „как е”, винаги отговаря, че е добре. Това е стар трик – младежите често използват тази техника, за да се измъкнат по-бързо, например при среща със социалния си работник. Но за Сами това било начин да прикрие, че вътрешно кипи.

Тежкият пубертет

Започнал пубертетът. В живота на Сами настъпват множество промени: приемното семейство си построило семеен дом, а той постъпил в ново училище. Горчивият опит от миналото изплувал на повърхността. Сами се чувствал зле и не знаел как да се справи с това. Приемните родители не преставали да говорят със своето момче. Малко по малко Сами се научил, че за трудните неща може да се говори. Той не знаел, че мъчителните преживявания могат да останат в него като заплетено кълбо. Налагало се това да бъде десетки пъти преди да дойде лошото настроение.

Моторът на момчето често се чупел. За връстниците му това може би означавало края на света, но Сами знаел, че се случват и по-лоши неща. Той не се огъвал лесно.

По същото време приемната майка на Сами преминава през предназначеното за приемни семейства обучение PRIDE. Когато Сами отива в колеж, приемната му майка го привлякла да посещава с нея семинара за приемни родители. Сами започва да отговаря на по време на лекциите за приемното родителство, очаровал аудиторията и установил, че представянето пред публика му доставя удоволствие. Разказвал своята история със свои думи. А това му помагало да разплита оплетеното кълбо на своята история.

Така Сами създава отбора “Оцелелите”, в който се включват и други младежи от приемни семейства. Целта „Оцелелите” е да представя опита на младежите, участващи в закрилата на детето и да повлияе на тяхното развитие.

После Сами става стажант-полицай и скоро започва да работи за полицията.

А отборът на “Оцелелите”, в който участва и Сами, започнал да се включва във вземането на решения и да обучава социални работници по закрила на детето.

Трагедията на Каухайоки

През септември 2008 г. Сами гостува на приемното семейство в почивния си ден. Когато се връща от сутрешното бягане му разказват, че ученик от професионалното училище в Каухайоки е прострелял свой съученик. Сами вече стажува в полицията в Каухайоки и му е наредено да се отправи към местопроизшествието.

В началото задачата му е да говори с оцелелите, а през следващите дни заедно с полицаите, Сами работи за възстановяването на обществения ред.

Последна среща с баща му

Две години по-късно Сами стоял до смъртния одър на непознат мъж. Късно било да пита баща си, защо не е искал да знае нищо за живота на сина си. Сами се среща с отиващия си човек, защото го чувства като свой дълг, как. Но не изпитва огорчение, защото при самия него нещата вече са наред.

Мигрантите стават част от професията

Сняг покрива градския площад на Васа. Бронзовият мъж от паметника на свободата на Финландия е вдигнал шапката си към небето, в другата си ръка държи пушка. В краката му има фигура на ранен войник, който е седнал с ръка на гърдите. Сами казва, че мечтае за лятото, когато терасите на площада са изпълнени с живот.

Малко хора минават през площада по обяд, няколко майки с колички, групи младежи и млади мъже с вид на чужденци.

Във Васа има приемен център за търсещи убежище, който може да се види от улицата. Сами работи в полицейския отдел „Чужденци и търсещи убежище”, където постановява откази за приемане на мигранти, както и с принудително изпълнение и експулсиране на незаконно пребиваващи.

В групата на мигрантите има и семейства. Така Сами може да играе футбол с децата на чакащите  експулсация във фоайето на полицейския участък.

„Въпросът е хората да бъдат разбирани и да им се влиза в положение. При тази работа трябва да се вярва, че властите са взели правилното решение. В противен случай не бих могъл да я върша”, казва Сами.

В предишната работа на Сами му се налага да оказва помощ като длъжностно лице в различни ситуации, свързани със закрила на детето. Срещал се е с деца, които са в същото положение, в каквото е бил той като малък. Сега той знае как се усещат нещата от гледната точка на полицай.

„Домът е свято място, но на полицая му се налага да прониква там. Срещите с децата са изключително ценни за мен, независимо дали се случват на работа, във влака или където и да е. Дадена ми е дарба да го правя добре”, споделя полицаят.

Според Сами, дарбата му не се корени в това, че самият той като дете е бил в същото положение, а напротив, има я заради всичко хубаво, което му се е случило след това.

Посещения в училищни домове

„В историята на детето към родното семейство винаги се добавят новото семейство, новата среда, новите приятели”, казва Сами Исониеми. През 2012 година той е поканен да участва в работна група на Министерството на социалните грижи и здравеопазването по анализ на системата за закрила на детето във Финландия. Това е тежко за страната време заради случая с Виля Ерикан и две „семейни”[1] убийства през годината. В доклада на работната група за пореден път е подчертано значението на превенцията в работата по закрилата на детето.

През 2013 – 2014 година Сами участва в съвместен проект на полицията и училищните домове[2], който има за цел да подобри представите на младите за полицията. Тогава опознава начина на мислене на младите хора, настанени в тези институции.

„Те знаят цената на мястото, в което се намират. На мнозина обаче им се иска парите да са били похарчени за подкрепа на семейството, преди да бъдат настанени в дом.”, казва Сами

Сега отборът на „Оцелелите” наброява около двадесет младежи. През последните десет години те се опитват да привлекат вниманието към настанените в домове деца и младежи, и да работят за преодоляване на предразсъдъците, свързани с тях.

„При вземането под закрила вината не е в детето или в младежа. Вината е в обществото или в семейството. Намесата на държавата е само за доброто на детето. Днес децата все по-често знаят за причината за своето настаняване в приемна грижа или дом. Важно е те да престанат да търсят вината в себе си.”, казва Сами.

Според младия полицай не бива да спира работата със семействата след извеждането на децата им.

„Вземането под закрила не решава старите проблеми: те могат да се трупат и до по-късно.”, казва момчето.

Гласът на клиента се чува

Сами е седнал в сауната на полицейския участък и размишлява. За пореден път е разказал историята за това как той попада във финландската система за закрила на децата. Решил е, че е време да приключи с речите и да остави на момчетата и момичетата от “Оцелелите” да продължат.

Сами вече не участва в отбора, но продължава да е експерт по закрила на детето в групата на Песапуу[3].

„Сега по закрилата на детето не се прави нищо, без да се отчете гласа на детето или младежа. Създали сме мрежа от опитни специалисти, които участват в работните групи на Министерството на социалните грижи и здравеопазването и на LAPE (Програма за реформи в обслужването на децата и семейството) и по този начин се надяваме младежкото участие да стане приоритет на нашата страна”, казва Сами.

Отборът на „Оцелелите” иска да си създаде реалистича представа за закрилата на детето. Истината

Бъдещето за Сами

След като прекарал девет години във Васа, Сами започнал да мисли, че градът може да стане дори негов дом.

В него са работата, любимото му хоби – футболът и мястото за неговата докторска степен. Дисертацията на Сами е към университета във Васа.

Срещи с миналото

Приемното семейство и техните близки живеят наблизо и Сами редовно се среща с тях. Планира да посети световното и първенство по футбол в Русия с братовчедка си и с чичо си (от приемното семейство).

Телефонът звъни. Сами отговаря на шведски. Съотборник от финско-шведския отбор по футбол „ABC” казва, че Сами ще трябва тази вечер да е вратар.

И така - в 32-рата година на Сами неговата история изглежда подредена.

„Трудните неща или се преминават, или се избягват. Когато проблемите са изяснени на зряла възраст, не би трябвало да предизвикват болка повече. Обаче би било глупаво да се мисли, че проблемите не могат отново да се появят. Например, когато стана баща.”, шегува се Сами. 

---

Кой? Сами Исониеми

Роден през 1986 година в Сейнайоки.

Живее във Васа

Работи в полицейския участък на Похянмаа като комисар.

Доброволец – експерт по закрила на детето в групата на Песапуу.

Пише докторска дисертация на тема оказването на полицейска помощ на Управлението по закрила на детето.

Спортува футбол, бягане и флорбол (вид хокей на лед).

Мечтае за топлината на лятото и за собствено семейство.


[1]„семейно” убийство – (фамилицид) убийство или убийство-самоубийство, при което извършителят убива последователно членове на семейство и в някои случаи се самоубива.

[2] училищен дом – институция за подпомагане на децата във Финландия, в която се осигуряват грижи, възпитание, обучение и подкрепа на индивидуалността.

[3] група Песапу – неправителствена организация в обществена полза, работеща за благоденствието на децата. 

Нагоре +

Още истории...