Шаки, приемно момче: “Родното ми семейство не е съвършено, аз ги обичам, но приемната грижа ми даде шанс”

Шаки, приемно момче: “Родното ми семейство не е съвършено, аз ги обичам, но приемната грижа ми даде шанс”

Беше ме срам да пиша и да разказвам моята история, но искам тя да достигне до повече хора, не защото искам състрадание от обществото, а за да споделя какво чувстваме ние, приемните деца.

 Моята история започва преди 10 години, когато бях на 7. Тогава за първи път се сблъсках с приемната грижа. Защото моите биологични родители не бяха съвършени, но… аз ги обичах. Заради факта, че те нямат възможност да ме гледат, ме настаниха в приемно семейство. Когато постъпих в приемната грижа наистина не знаех какво се случва около мен. Тогава имах само вяра на моята сестра, която постоянно ме прегръщаше от страх да не бъдем разделени. Да, от в началото смятаха наистина да не разделят, защото приемното ни семейство искаше момиче, а не момче. Но нещата се промениха и ни настаниха заедно. Виждах нашето приемно семейство няколко пъти преди да бъдем настанени.

Мислех, че трудностите са свършили пред мен и че ще живеем щастливо, но истината беше, че трудностите тепърва започваха. Преди нас беше настанено едно друго дете, за което ние мислехме, че е родно на приемните родители. В началото го приемахме като по-високо стоящ от нас. Беше една по-голям от сестра ми. Отношението ми към него беше по-различно, но когато разбрах, че и той е като мен, имах чувството, че ще имам с кого да споделям моята огромна тъга.

Наистина много се сближих с това момче. Какво ли не сме правили, само за да ядосваме приемните си родители. Правехме щуротия след щуротия, но това ни правеше силни заедно. И мен ме привързваше много към хлапето. Толкова ме докосна това, което му се е случило преди приемното семейство, че бях готов да го закрилям и обичам винаги.

Знаете ли какво ме направи близък с приемните родители? Може да е странно, но винаги когато носех лоша оценка от училище, те не харесваха това и търсеха причините. Не бях просто дете на отглеждане, а момче, което е важно за това семейство. От начало аз им виках “чичо” и “леля”, не можех да ги възприема като мои приемни родители, но след 2-3 години вече бях много близък с тях. Тогава се появи чувството, че не мога без тях. Така и се реших да им казвам “мамо” и “тате”. Тогава разбрах, че не ти се пише родител този, който те е родил, а този който те отгледал. Разбира се, не видя родното си семейство, но съзнавам, че приемните ми родители ме промениха.

Много жесток беше денят, когато загубих приемния си брат. Осиновиха го. Плаках толкова много, а денят не минаваше. Бях смазан от тъга. Много го обичах, той беше моят малък брат от черен шоколад. Не ми помагаше това, че той ще има истинско семейство най-накрая, защото ние бяхме неговото семейство. Дори и не научих къде отиде, както и дали го обичат.

Докато не попаднах в приемно семейство, аз не бях празнувал рождения си ден. Не знаех какво е да имаш рожден ден. За първи път го празнувах, когато бях на 8. Не бях празнувал Коледа и Бъдни вечер. На първата ни Коледа усетих какво е да си значив за някого. Не помня много добре, но приемният ми баща беше сложил под елхата някаква играчка, а на торбичката пишеше “Шаки”. Отворих я с изключително нетърпение. И не ме интересуваше какъв беше подаръкът. За мен беше важно от кого е. Преди моето приемно семейство аз нямах никакви приятели и не знаех какво е да имаш дом. За мен приемната грижа е втори шанс, за който съм готов да инвестирам цял живот. Искам да помагам на деца без родители и да им давам това, което моите приемни родители дадоха на мен. За това обичам лагерите на младежите от приемни семейства, които НАПГ организира – там сме ние, такива каквито сме, всеки със своя багаж и товар. Но разбираме, че сме едно семейство, имаме различни истории, но общи трудности. И като нас има и други деца, които имат нужда от опора. Ние, младежите от приемни семейства, сме готови да помагаме.

Публикуваме текста с разрешението на приемното момче, а снимката му – след писмена негова декларация и писмено разрешение от родното семейство съгласно чл. 11а от Закона за закрила на детето.

Снимка: Владимир Бичев

Нагоре +

Още истории...