Страховете на децата в приемни семейства


Понякога децата се страхуват и от познатото. Не само от непознатото и новото.

Децата, настанени в приемни семейства имат различни страхове, свързани със специфичната житейска ситуация, в която се намират.

Изпитват страхове във всеки етап от осъществяването на процеса по приемна грижа - когато предстои настаняването им в приемно семейство, когато вече са настанени в приемно семейство, и когато им предстои да напуснат приемното семейство.

Страх от непознатите хора и новото място

При настаняване в приемно семейство детето напуска мястото, в което e живяло дотогава и се разделя с хората, които са се грижили за него. Тези хора може да са негови родители, близки, екип от дома за деца, в който е било отглеждано, както и децата в този дом.

Детето, което ще бъде настанено в приемно семейство има притеснения от преместването на непознато място. То може да не изразява тези чувства с думи, но определено се чувства доста притеснено, дори и животът му в институция да не е бил щастлив. Детето не знае дали в приемното семейство ще се чувства по-добре, по същия начин или по-зле.

Когато се преместват при приемници, децата и младите хора си задават различни въпроси, като например:

  • Как се казват хората, при които отивам?
  • Защо отивам при тях?
  • Как да ги наричам?
  • Какво ще знае за мен семейство, при което отивам?
  • Колко деца има това семейство? Момичета или момчета са те? На колко години са? Имат ли куче? А то хапе ли?
  • Какво е мястото, където живее семейството, при което отивам?
  • Защо трябва да се местя от мястото, където съм живял досега?
  • В какво съм сгрешил?
  • Моите родители ще знаят ли къде съм? Как мога да се свържа с тях, ако имам нужда? Кога ще видя отново родителите си/предишните грижещи се за мен?
  • Къде ще бъдат моите братя или сестри? Какво ще се случи с тях?
  • Ще трябва ли да ходя на училище /различно училище/? Какво ще стане с нещата, които съм притежавал досега?

Страховете на настаненото дете

След настаняването на детето в приемното семейство продължава процесът на адаптирането му към семейството.

Детето изпитва страхове, като:

  • Дали ще ме харесат?
  • Дали ще ме одобрят?
  • Дали ще ме обичат?
  • Дали ще ме изоставят?
  • Дали ще се разбирам с децата в семейството?
  • Колко време ще стоя в приемното семейство?

Приемните деца има притеснения и от непознати неща в дома на приемното семейство, които на пръв поглед изглеждат съвсем обичайни.

Това могат да бъдат различни уреди - най-често домакински; мебели; съоръжения, като например тоалетни казанчета, и други неща, които са характерни за един обикновен дом.

В много случаи те са непознати и странни за приемните деца, особено ако децата са били отглеждани в институция. На тях им е необходим период на адаптиране и придобиване на нови знания и навици. В началото всичко в дома на приемното семейство е ново за тях.

Ако приемното семейство има домашни любимци, приемното дете може да изпитва страх от тях в началото. Това се случва често, когато домашните любимци са кучета или котки. Тогава е необходимо приемните родители да успокоят страховете на детето, за да може то постепенно да ги преодолее и да установи положителни отношения с домашния любимец, когато това е възможно.

Страхът от раздялата

Причините, поради които би могла да настъпи раздяла между детето и приемното семейство, са различни.

Някои от тях са:

  • завръщане на детето в биологичното му семейство;
  • осиновяване на детето;
  • навършване на пълнолетие от детето и/или желание от негова страна да живее самостоятелно;
  • ако детето се премества от краткосрочна на дългосрочна приемна грижа, при друго приемно семейство;
  • ситуацията в живота на приемното семейство се е променила и те не могат да се грижат повече за детето;
  • конфликти между приемното дете / младия човек и приемните родители, и др. причини.

При тези различни ситуации детето изпитва различни страхове, като:

  • Какъв ще бъде животът ми оттук нататък?
  • Дали ще мога да свикна без приемните си родители?
  • Дали ще поддържам контакт с тях? Аз ли съм виновен, че трябва да се разделя с приемното семейство?
  • Много трудна за детето и семейството е раздяла, породена от неразбирателство помежду им.
  • Тогава и двете страни изпитват вина.
  • Важно е приемните родители да признаят на детето или юношата, че раздялата не се дължи само на неговото поведение, но и че те са допуснали грешки.
  • И двете страни се нуждаят от подкрепата на специалисти, за да могат постепенно да преодолеят страховете и чувството си за вина.

 

Полезни практики от опита на социалния работник

  • Приемното семейство може да направи книга за себе си, която да представи на детето. Тази книга включва снимки на членовете на семейството, снимки на домашни любимци, описание на дома им и членовете на семейството, подробности за хобитата на семейството, как прекарват времето си заедно, какви неща харесват, отбелязване на важни събития за тях, и др. Книгата може да бъде дадена на детето от социалния работник, преди да се срещне със семейството. Информацията в нея може да бъде обсъдена с детето. Тя би трябвало да успокои някои от неговите страхове.
  • Дори за едно много кратко време, например в колата, на път за настаняването, социалният работник може да направи нещо, за да подготви детето. Социалният работник и приемниците трябва да очакват основните въпроси на детето и да са сигурни, че могат да отговорят на тях. Бързите списъци са много полезни във време, когато толкова много неща се случват бързо.
  • Подготовката на детето и семейството започва преди фактическото преместване на детето в семейството, с изключение на спешните настанявания. В този предварителен етап много от въпросите на детето получават своите отговори и успокояват до голяма степен страховете му.
  • Осъществяване на срещи между приемното семейство и детето: Първото посещение се осъществява на мястото, където живее детето. Следват няколко посещения на това място. След това детето посещава дома на приемното семейство. Постепенно посещенията на детето при приемното семейство стават по-чести и за по-продължителен период от време, докато то бъде настанено за постоянно.
  • Осъществяване на срещи с хората /човека/, които са се грижили за детето: Те би трябвало да дадат най-пълна информация за детето - характер, навици, любими занимания, реакции и действия на детето, докато живее в настоящата обстановка и др. Детето трябва да се чувства успокоено от това, че човекът, който се грижи за него в момента и бъдещия му приемник, са загрижени за него и се уважават взаимно. Човекът /хората/, който се е грижил за детето могат да дадат някои прпоръки на приемниците, във връзка с грижата за детето. За приемниците също е важно да са се срещали с този човек /хора/, който ще бъде важен за детето и ще бъде някой, за когото то ще говори и ще има притеснения.
  • Осъществяване на срещи между социалния работник и приемното дете: По време на тези срещи социалният работник се консултира с детето за неговите мнения и чувства. Детето в такива случаи се чувства, като че ли няма власт или контрол над това, което се прави за него. Даването на време да помисли и да зададе въпроси затвърждава неговото самочувствие и го кара да усети, че с него се консултират и го изслушват. То трябва да знае, че възрастните контролират нещата и ще вземат крайното решение, защото да оставиш това на детето е прекалено страшна задача за него. По време на срещите си със семейството, соцалният работник обсъжда с всички членове на семейството техните мнения и дали детето се адаптира добре към тях.
Нагоре +

Още За приемната грижа и децата