Половината от българите биха поверили децата си на приемни родители, ако се случи инцидент с тях, показва национално допитване

В обществото е създадена изкуствена нагласа, че приемните родители отглеждат деца, само заради парите. Национално допитване, проведено през септември 2017 г. от изследователския център “Тренд” по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ), с подкрепата на Мтел, показва, че 33% от безработните българи и 31% от работниците със средни възнаграждения биха станали приемни родители, ако получават заплата и издръжка за това. Проучването потвърждава изводът, че българинът би станал приемен родител, ако получи заплащане и издръжка за децата, за които се грижи – нещо, за което се обвиняват действащите приемните родители. Проучването показва още, че 23% от висшистите и 23% от завършилите средно образование биха станали приемни родители, ако получават заплата и издръжка за това.

Проучването беше представено на пресконференция в София, в която участваха приемните родители Мирослав Долапчиев, Мария Благоева, Гинка Илиева, Ваня Жекова и Елена Атанасова.

Според данните, 4% от българите биха станали приемни родители (близо 220 000 българи). Те са най-вече хора, които са между 41 и 60 години, които са отгледали собствените си деца, с личен доход между 500 и 1000 лева, живеещи основно в областни градове и малък град.

Българите биха станали приемни родители, ако не поемат грижа за деца с увреждания, ако имат достатъчно време да опознаят детето, а близо 10 на сто – ако изберат етноса на детето. 76% от българите са на мнение, че децата, лишени от родителска грижа, трябва да бъдат настанявани в приемни семейства, вместо в социални домове. Условно половин милион българи продължават да смятат, че мястото на децата в риск е в домове.

67% от българите и 70% от живеещите в областните градове, основно високообразовани, свързват приемната грижа с временно настаняване на деца, лишени от родителска грижа в приемни семейства. Може да се направи извод, че за високата информираност на обществото по отношение на приемната грижа има принос и Националната асоциация за приемна грижа с кампаниите, съвместно с Мтел.

24% от българите свързват приемната грижа с грижа за изоставени деца, 11% я възприемат като временна грижа за деца в семейна среда, 9% я определят като вид работа за безработни. Други асоциации с по-малки дялове: “хора, които обичат и се грижат за изстрадали деца”, “отговорни хора”, “хора с добро сърце”, “хора, които имат желание и възможност да помагат на деца”.

11% от българите не знаят какво е приемна грижа, а 8 на сто смятат, че приемната грижа е осиновяване на дете (една от интерпретациите на този факт може да бъде, че те познават приемни родители-осиновители или знаят истории на осиновени в приемни семейства деца).

Допитването показва още, че доверието в приемната грижа е сравнително добро – 50% от българите биха поверили децата си на приемни семейства при инцидент.

Близо 40% от българите подкрепят деца-бежанци да се отглеждат в приемни семейства. Не получава масова подкрепа приемната грижа за деца с увреждания (36% от българите смятат, че децата с увреждания трябва да живеят в дом), приемната грижа за родилки (само 27% одобряват приемната грижа за непълнолетни родилки и техните бебета), както и децата, извършили леки противообществени прояви (само 35% одобряват тези деца да бъдат в приемна грижа). 43% от българите са съгласни, че изоставени ромски деца трябва да бъдат настанявани в приемна грижа, а не в домове.

Най-важните критерии, според българина, на които трябва да отговарят кандидатите за приемни родители са: да обича децата (17%), да е добър човек, с добро сърце, благороден (12%), да бъде отговорен (10%) и едва на четвърто място е кандидатът да е материално/финансово осигурен (8%).

Според проучването, 74% одобряват инвестицията в приемната грижа на Мтел, основно висшисти, с доходи между 500 и 1000 лева, живеещи основно в областни градове.

“Ние, приемните родители, знаем, че понякога е трудно за родните семейства да задържат децата си. И затова сме ние – алтернативата на тези деца, които иначе трябва да бъдат оставени на държавно отглеждане в дом. Ние сме сигурни, че трябва да има подкрепа за родители, които имат трудности, за да остане детето им с тях. Но на повечето родни семейства на нашите приемни деца е даден шанс. Нещо повече, щом те са в домовете ни, значи нищо не е приключило и, ако настъпи промяна, децата могат да се приберат при мама и татко. Истината, обаче, е друга. Не бедността, а лошата грижа, неглижирането, насилието и липсата на умения за родителство са причина за това децата да бъдат в приемна грижа.”, коментира председателят на НАПГ Мирослав Долапчиев, който е доброволен приемен родител.

“Професионалният приемен родител получава възнаграждение по граждански договор за извършване на услуга, поради липсата на нормативно основание за трудов договор, който да отразява 24-часова заетост, работа от дома и, като цяло, спецификата на приемната грижа”, обясни от своя страна Гинка Илиева, приемен родител и член на Управителния съвет на НАПГ. „Некоректно е механичното умножение на възнаграждението по броя на приемните деца, тъй като за отглеждането на едно дете брутното възнаграждение е 690 дете, а след облагане – нетно 548,50 лв., т.е. по 0,80 лв. на час, за две деца приемният родител получава 160% от минималната работна заплата (МРЗ), а за три – 170% от МРЗ. Срещу това, приемните родители нямат право на отпуск, на болнични, на обезщетения за безработица, да теглят кредити от банки или да купуват стоки на изплащане, при това – работят в режим 24 часа/7 дни/365 дни“, допълни Гинка Илиева.

“Тиражираната в медиите статистика за 442 деца, изведени от приемни семейства[1]„заради лоша грижа“, е меко казано, некоректна, тъй като е механичен сбор от данни за заличени от регистъра приемни родители и, съответно – изведените от техните семейства деца”, допълни от своя страна Мария Благоева, приемен родител от София и заместник-председател на НАПГ. Тя уточни, че не се води детайлна статистика на причините за заличаване от регистъра, поради което е невъзможно да се направи такъв извод. „Децата, изведени от приемни семейства, е напълно възможно да са осиновени, върнати в родните семейства или настанени в други приемни семейства. А заличените приемни родители може да са се отказали сами, да са починали, да са се разболели трайно или да са извън страната или населеното място“, каза още заместник-председателят на НАПГ.

По данни на Агенцията за социално подпомагане, към края на м. ноември 2017 г. приемните семейства в страната са 2215, като най-много има в областите Варна (146), Велико Търново (138), Плевен и Шумен (по 134), Монтана (131), Хасково (123), Пазарджик (120). Най-малко приемни семейства има в София-област (21), Силистра (23), Кърджали (30), Ловеч (42), Бургас (45), Кюстендил (52) и София-град (55). Професионалните приемни родители са 2206, а доброволните са 9 (по едно в Благоевград, Бургас и Варна, две в Габрово, едно в Пазарджик, две в София-град и едно в Ямбол).

Към края на м. октомври 2017 г., в приемни семейства са настанени 2103 деца. 2016 от тях са здрави, а 162 са с увреждания. Най-много са децата на възраст от 6 до 14 години (823, вкл. 83 от тях са с увреждания). Децата от 0 до 3 г. са 673, от които 16 са с увреждания. 4 деца са настанени в доброволни приемни семейства, а останалите са в професионални. Няма настанени деца в пет доброволни и в 499 професионални приемни семейства. Най-много незаети приемни семейства има в Стара Загора (41% от утвърдените приемни семейства за областта) и в Търговище (40,8%).

Информация за приемната грижа за обществеността и медиите (.pdf)