Аз съм един щастлив човек. Въпреки че много обичам професията си на архитект, истинското си призвание открих в благотворителността и, по-специално – в работата с лишени от родителски грижи деца. В действителност, всичко започна (почти) случайно: малко след като гледах един телевизионен репортаж по темата, реших да стана доброволец в организация, работеща с такива деца. Така започна най-прекрасното приключение за мен, за две деца, на които в момента съм приемен родител, и надявам се за много други в бъдеще.
Като архитект съм участвала в успешното реализиране на големи (и не толкова големи) проекти и тези успехи са ми носили истинско удовлетворение, както в професионален, така и в личен план. Но това, което ме кара да се чувствам много по-успяла, което ме вдъхновява и ме изпълва с радост, е работата ми с децата. Тази е и сферата, в която усещам, че имам какво да дам на света, и в която по естествен начин мога да вложа своята любов, грижа, спокойствие, опит и знания. Най-съкровената ми мечта е усмивките в детските очи да стават все повече, да виждам увереността на децата от постигането на всеки малък (и не толкова малък) успех, да са доволни от всяко добро дело, смело да опитват нови и непознати неща. Искрено вярвам, че може да помогнем на нашите деца да преживеят едно радостно и спокойно детство и да се превърнат в отговорни възрастни, преминавайки през живота с усмивка и без страх.
И аз, и децата сме в началото на един вълшебен път. Понякога си мислим, че е невъзможно да продължим, а друг път препускаме с бясна скорост. Не винаги аз водя и почти никога не определям скоростта. Заедно сме в тази игра и всеки иска да е пръв и всеки иска да е по-добър от преди. И не е важно кой води в това прекрасно пътешествие и кой е пръв. Важното е споделеността, грижата и любовта, важното е, че всички искаме да научим и да можем хиляди нови неща.
Гордея се с приемните си деца и се възхищавам на силата, смелостта и обичливостта им. И въпреки нелеката си съдба, те не се отказват и ние заедно продължаваме напред без значение кой води.
