Всичко започва с една мечта. Мечтата да имаш семейство. Мисълта да имаш верен спътник в живота, с когото да се чувстваш ЖИВ. Чувството, че си жив, става по-голямо, когато за първи път прегърнеш своето дете. Дете, което е плод на любовта на двама души. Но понякога любовта не е достатъчна, а пред теб се издига непробиваема стена. Тогава мечтата за пълно семейство се разбива на хиляди парченца. Чувството, че си жив, избледнява и светът губи своите цветове.
Тогава идва времето. Време, изпълнено със съмнения: „Защо не мога да имам деца?… Какво не ми е наред?… Може би не съм с правилния човек?…“ Чувстваш безразличие към всичко и всички. Мислиш, че с мечтата ти е свършено. Докато изведнъж в сивото ежедневие започва да свети надежда. Надежда, която постепенно връща цветовете в твоя свят. Светлината, която извиква в съзнанието ти мечтата за семейството. Бъдещето с любимия човек и вашето дете, детето, което водиш за ръка, детето, което след десет години води теб за ръка. Лъчът светлина, казващ „Защо не осиновите дете?“.
Дните започват да минават в мисли, разговори, разсъждения относно осиновяването на дете. Притеснението, когато подаваш документи. Мисълта дали ще бъдете одобрени. Очакването на детето, което искате да отгледате с цялата си любов. Тогава след всички попълнени документи, всички проверки и подробности пак идва то – времето. Месеците, докато всички документи минат по каналния ред. Очакването на отговорът дали сте одобрени да осиновите дете. Последвалата радост от одобрението и въодушевлението за бъдещето. След което идва периодът, в който очаквате да ви предложат дете. Получавате информация за детето и негови снимки. Съгласявате се да се срещнете с детето, което може би ще бъде ваше. Времето посява във вашето съзнание семената на съмнението. „Ами ако не си допаднем?; Ако плаче и не иска да бъде при мен?; Ако не ме хареса?… “ Приближавайки до часа на срещата, ставате все по-нервни и изтощени от всички въпроси и съмнения. И тогава виждате към вас да върви жена, носеща малко сладко човече, което ви гледа с големите си красиви очи и протяга, смеейки се, ръчички към вас. От сърцето ви сякаш изригва вулкан от радост, щастие и любов към това дете. Забравяте всички въпроси и съмнения.
Времето вече няма значение, защото вие знаете, че ще осиновите това дете. Още не го съзнавате, но беззъбата му детска усмивчица е започнала да събира парченцата от разбитата ви мечта за семейство. Знаете, че ви чакат безсънни нощи, притеснения и съмнения дали е добре Вашето слънчице. Но любовта, която изпитвате е по-голяма от грижите.
След години, когато вашата младост е повехнала, детето ви ще дойде да ви прегърне с неизмерима обич. В този момент ще си спомните всички трудности, през който сте минали, за да извоювате своето щастие. Гледайки, през сълзи на щастие, своите внуци ще си кажете „Струваше си всички мъки и усилия!“
Всичко започва с една мечта…
Гергана Паскалева, приемна сестра
