Нямах детство. Израснах при разведени родители, виждала съм хиляди скандали. Живях в дом за изоставени деца, а там детство няма и времето спира. Моето детство така и не дойде. Принудително трябваше да порасна.
Моят учител беше „животът”.
И същият този живот ми даде възможност да изживея детството покрай малките и големи палавници в семейството ни. Смеем се, играем, забавляваме се. Уча се от тях как да бъда дете и родител.
Понякога плача. Болка от безсилие, пред съдбата на децата, болка от некомпетентността на онези, от които зависи те да имат по-нормален живот и истинско детство, винаги, не само сега. Понякога плача от радост, когато виждам промяната им, как се появяват така ценните емоции, първата дума, първото зъбче, първите стъпки и протегнати ръчички за прегръдка. А тези грейнали очи от щастие, излъчващи спокойствие и сигурност, ми дават сили да се боря, да устоявам на всяка трудност, да продължавам с упоритост , постоянство и любов заради тях, за да имат те онова, което на мен ми беше взето – щастливото детство.
Това е моята награда, това са плодовете от труда ми. Вълнуващо и отговорно е когато знаеш, че те наблюдават и следват всеки ден. Децата са бял лист хартия, на които ние, възрастните, всеки ден пишем. Не се страхувам от въпросите им, тях трябва да ги има. Понякога е много смешно и забавно, друг път темата е твърде сериозна.
Надявам се да успея да ги науча да мечтаят и да следват мечтите си. Да открият себе си в бъркотията около тях. Опитвам се да ги науча да прощават на миналото, на съдбата си и на онези, които са им причинили болка и отнели най-ценното, и да го използват като трамплин за бъдещето. Уча ги на ценности и морал, които да ги напътстват, за да живеят достойно живота си. Всяко едно от децата идва като герой от филм на ужаси, страхове и кошмари и си тръгва свободно, щастливо и пълно с нови надежди и мечти.
Затова най-трудна ми е раздялата. Нося всяко дете в сърцето си. Всяко от тях оставя трайна следа и има специално място в сърцето ми. Старая се и аз да оставям частица от себе си посята в тях, семенце любов. Децата са един от най- важните учебници, написан от „живота” и аз искам да се уча от тях.
