Галина и Алексей Ангелови са приемни родители от 2012 г. насам и са номинирани със следните мотиви:
„Те имат две вече пораснали дъщери, което е до някъде причината семейството да кандидатства за приемна грижа. За Галя приемната грижа не е работа, а е нещо, на което е посветила себе си, дома си, живота си. Грижила се е за пет приемни деца до сега, и ще продължава. Тя не приема, че гледа “чужди” деца. Ако трябва да я цитирам: ”Тази дума изобщо не може да се използва – те стават точно като свои, без никаква разлика. През изминалите 7 години разбрах, че когато гледаш свое дете, винаги влагаш в него бъдещето, надеждите си, правиш планове подсъзнателно. А когато се грижа за приемните деца, давам най-доброто от себе си в мига и знам, че те си имат път. Съзнавам себе си и детето като индивидуалност – то си знае защо е дошло на този свят и аз съм част от пътя му. Гледайки тези деца, помъдрях. Не редиш бъдещето им, знаеш, че те имат свое и вървят към него. Това е единствената разлика между “своето” и приемното дете”, споделя Галина Ангелова. Галя е изключително, наистина изключително философски-настроен и интелигентен човек. Галя говори увлекателно, има мек глас, изразява се умело и интелигентно. Такова е и отношението й към приемните деца – меко, ласкаво, позитивно и изпълнено с обич. Мнението ѝ за приемната грижа е на едно много по-висше ниво. Тя е дълбоко запозната с всички правила и закони, свързани с приемната грижа, следи зорко всякакви коментари и репортажи за приемната грижа, и има силно-изразено позитивно мнение за този тип услуга. Тя не съди общото мнение, че приемните деца са касички, а дори напротив – разбира, че приемната грижа е нещо висше, нещо чуждо и различно, което по-голямата част от българския народ все още не е израснал да разбере.“
