Хиляди деца живеят без родителска подкрепа, оставени или живеещи в институции. Деца без смели планове за живота и без очаквания към тях. Едно от тези деца съм/бях АЗ.
Казвам се Гергана и съм на 14 г. Бях на четири, когато се появи моето приемно семейство. От тогава животът ми потръгна в положителна посока. Майка ми полага грижи за мен и иска от мен да стана възпитан и образован човек. В училище съм много добра ученичка, без извинени и неизвинени отсъствия.
Мечтата ми е да завърша средното си образование и да запиша медицина.
Майка ми ме подкрепя във всичко и всички проблеми и важни въпроси обсъждам с нея.
За възникнали спорове и проблеми в училище също споделям с мама и тя винаги ме разбира и ми дава съвети.
Почти всяка седмица ходим някъде на туризъм и мога да се похваля, че сме обиколили всички градове в България и всички исторически места. Всяко лято ходим на море и оттам с караваната на Балкана за почти цяло лято.
Не мога да си представя живот без моето семейство и моята приемна майка.
Любовта, с която ме събужда сутрин и ме изпраща на училище, на обяд ме посреща и ме пита как ми е минал денят, а вечер, когато заспивам, нежно ме целува по челото и ми пожелава лека нощ…
Благодаря на Бог, че ми даде грижовно семейство и яка майка, за да стана стойностен човек и живота ми да се развива само в положителна посока.
–
Гергана е един от стипендиантите на програмата за ученически степендии „Продължи“. Програмата се подкрепя от корпоративни и индивидуални дарители и инвестира всяка учебна година в подкрепата на личностното развитие и успеха на учениците.
