Гражданският договор е форма на непълна  и нередовна трудова заетост, с осигурителни права за пенсия и за здравно осигуряване. Тоест, ако ви се внасят редовно осигуровки за пенсия, придобивате право за пенсия, без значение, че нямате трудов стаж. Важен е броят на месеците, в които се внасят осигуровки по гражданския договор, а не месеците трудов стаж. За работещите след 1997 година трудовият стаж е равен на осигурителния.

При гражданския договор отношенията между двете страни – възложител и изпълнител – съществуват за времето, определено от договора.

При ползване на граждански договори се губят правата за ползване на болнични дни и правото на платен годишен отпуск. Освен това изпълнителят няма право и на обезщетение за безработица, защото не се осигурява за безработица.

Когато се сключва граждански договор за постигане на определен трудов резултат, трябва да се внимава  да не се създадат с него условия за прикриване на действително съществуващо трудово правоотношение между работодателя и изпълнителя. За да не се стига до подобни ситуации, от особена важност е лицето, с което се подписва граждански договор за изработка или постигане на определен трудов резултат, да не работи за същия работодател с точно определено работно време, да няма фиксирано място на работа и при изпълнение на задълженията си по договора да не престира своята работна сила срещу трудово възнаграждение.

Преценката дали един договор е трудов или граждански следва да се прави за всеки конкретен случай, като се изхожда от действителната, а не от привидната воля на страните при неговото сключване.

Важна разлика е, че според Кодекса на труда работника има точно определено работно време и работно място, а за гражданските договори се определя сомо срок за изпълнение на възложената работа.

Според данъчното законодателство, приемните родители ще сключат договор за извършване на услуги с личен труд.

При този вид договори се признава осигурителния стаж. Трудов стаж се придобива само при условията на чл. 351, ал. 1-2 от Кодекса на труда, съгласно който трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Гражданските договори не са регламентирани от КТ, поради което времето, през което се работи на граждански договор няма да  се признае за трудов стаж, няма да може да се ползват правата по КТ /отпуски, обезщетения и др./. Но следва да се предвид, че правото на пенсия се определя от осигурителния, а не от трудовия стаж, както и от възрастта на лицето.

При договор с личен труд не се внасят осигуровки за фондове „Безработица“ и „Общо заболяване и майчинство“, но пък за това и не могат да се ползват правата предлагани от тези фондове.

Пенсионерите, извършващи услуга по граждански договор, заплащат задължително само здравни осигуровки –  съгласно ЗЗО върху осигурителния доход по граждански договор здравни вноски се дължат задължително независимо от размера му и от това дали лицето получава пенсия.

Лицата с доходи по граждански договор подават годишна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ до 30 април на следващата година (данъчната декларация) и изравняват данъка.

Гражданският договор е полезен за приемните родители, защото:

1. Дава право за пенсиониране, защото се внасят осигуровки, които определят правото за пенсиониране.

2. Дава възможност на приемните родители да работят на трудов договор и да получават възнаграждение за това.

3. Не натоварва приемните родители с условия за ползване на отпуск – преместване на деца, формално сключване на договори с други хора и др.

Рисковете:

1. Не се определя точна дата за изплащане на заплатата (зависи от срока за изпълнение на задачата)

2. Не дава право на платен отпуск, болничен, както и риск от професионално заболяване.