Мария е работила като детегледачка в продължение на 21 години в Дома за медико-социални грижи „Св. София“. Има сърце за децата. Тя самата се определя като щастлив човек, а сега – щастливо пенсионирана. Преди една година приютява в дома си 5-годишно момиченце със 100-процента инвалидност. И се грижи за него 24 часа в денонощието.
Много хора биха се запитали: Защо? Но ако чуят благия глас на жената, докато разказва за малкото момиченце, ще си отговорят сами.
На бял свят
Първа градска болница в София. Датата е 7 септември 2007 година. В родилното отделение проплаква момиченце, което по-късно назовават Симона. Името означава „измолен от Бога“. Ден по-късно, на 8 септември, Симона вече е без майка. Тя е избягала от родилното отделение, оставяйки детето си на произвола на съдбата.
Евентуална причина за решението й е фактът, че бебето се ражда с усложнения. Изследвания още не са направени, нито пък има изречена диагноза, но видът на новороденото подсказва, че състоянието му не е добро. Може би родната майка – здрава жена с втора бременност и проведени редовни прегледи по време на бременността – се е уплашила. Но никой не може да знае със сигурност, защото тя никога не е поискала да даде обяснение.
По наблюдения на Юлия Ангелова, социален работник към фондация „За нашите деца“, броят на родителите, които изоставят болните си деца, е все още голям.
След обстойно направени прегледи малката Симона получава диагноза: детска церебрална парализа, остеопороза, сколиоза, слепота, епилепсия. 100 процента инвалидност.
Добре дошла в дома за деца, лишени от родителски грижи!
Симона не е навършила и месец, когато пристига в Дома за медико-социални грижи за деца „Св. София“.
„То беше сгънато като охлювче, като ембрион. Както е ембрионът в майката, така беше и след раждането. Главичката много малка. Страхувахме се да я пипнем, за да не я увредим още повече. Човек като я пипнеше и тя още повече се сгъваше“, спомня си Мария за първата си среща със Симона.
Тогава, преди 5 години, Мария все още е детегледачка в дома „Света София“ и се грижи за кърмачетата. Поради съображения за сигурност всички деца с тежки увреждания също остават в това отделение. За да не бъдат неволно наранявани от връстниците си.
„Всякакви лекари я преглеждаха, водена е на всякакви изследвания, на невролози, неврохирурзи, рехабилитатори. Всички бяха единодушни – за Симонка подобрение в здравословното й състояние няма да има.“, разказва социалният работник Юлия Ангелова, която се занимава със случая от години.
Детегледачката Мария съвсем несъзнателно започва да отделя повече време на Симонка – оправя й всекидневния тоалет, взима я на ръце, пуска й музика, разказва й приказки. Когато Мария е в отпуск, състоянието на малката се влошава: „Спомням си – бях в отпуск и не я бях виждала няколко дни. И колежките ми звънят: детето прави много гърчове. Като се върнах, действително видях, че не изглеждаше добре. Но като ми чу гласа и тя така въздъхна…от облекчение, че съм се върнала. И беше щастлива.“
Мария усеща, че малкото момиче се привързва към нея – успокоява се от присъствието й. И обратно – жената, която има дългогодишен опит с професионалното гледане на деца, се привързва именно към сляпото момиче с обездвижено телце.
