Отворено писмо на Националната асоциация за приемна грижа до министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите и народните пресдставители
Уважаеми политици, които вземате решения за нас и нашите деца,
Приемните родители сме по-малко от 1 500. В нашите домове са настанени близо 2 000 деца. Това са деца, за които родните им семейства, по една или друга причина, не могат да отглеждат. Това са деца, които вие, политиците, решихте да не живеят в сиропиталищата, а да раснат в семейна среда. Решение, което е добро за децата, за обществото и за нас, приемните родители. Защото на децата давате детство, а на нас – приемните родители – давате възможност да се грижим за деца, да работим за децата и за обществото.
Ние, приемните родители, приветстваме намеренията на правителството, в Бюджет 2014 да има по-високи детски надбавки за децата в родните семейства – 50 лева за второ дете, 100 лева за дете с увреждания и т.н.
В същото време сме силно изненадани и разочаровани от решението детските надбавки за децата, настанени в приемните семейства или в семействата на близки и роднини да останат в сегашния им размер – 35 лева.
Ние категорично смятаме, че това е дискриминация към децата в приемните семейства. По наши данни, в близо 200 семейства се отглеждат 2 или 3 деца. Не са малко и семействата, в които се отглеждат братя и сестри.
Сигурно ще ни кажете, че ние получаваме издръжка за децата в размер на 190 лева на дете – сума, която държавата не дава на родните семейства. Вероятно ще изтъкнете и факта, че държавата ни плаща заплата (395 лева след удръжките).
Ние, обаче, не можем да приемем подобна бакалска сметка за правдива и адекватна. Със 190-те лева, които вие ни давате за издръжка на детето ние трябва да плащаме:
- Храната на детето;
- Дрехите, обувките и играчките;
- Ток, вода, консумативи (зимата е различно, знаете);
- Лекарствата, когато децата се разболеят (а те се разболяват често, домовете да увредили сериозно имунната им система);
- Транспортни разходи, за да се среща с купища специалисти;
- Транспортни разходи за срещата с родните семейства (има случаи, в които децата се срещат със семействата си в общинския център на 30-40 километра от местата, в които са настанени);
- Изследванията, които трябва да правим на децата, които са вписани в регистрите за осиновяване (а повечето са вписани);
- Образованието им – след като са настанени в приемни семейства, никой в училище или детката градина не се интересува какво е детето и имат нормалните искания за тях – за помагала, дрехи;
- Свободното им време – не са малко случаите, в които ние трябва да инвестираме пари за това децата да посещават различни курсове, логопед или да разват таланта си.
Ние не искаме да ви разочароваме, сега имате по-сериозни мисли, предвид протестите навън.
Но искаме да ви кажем, че вие, политиците, абдикирате от приемната грижа. Защото ние, приемните родители, които сме се нагърбили с това да гледаме държавните деца, сме бедни.
Ние сме социално слаби.
Нашите доходи на месец са под 300 лева на човек от домакинството ни. Ние не пестим от скромните си приходи, за да ги даваме за децата. Освен това, нашите заплати са по граждански договор – когато има настанено дете при нас, имаме заплати. Когато нямаме дете у дома – нямаме заплати. По гражданския договор нямаме и никакви придобивки – нито можем да се разболеем и да ни плати държавата, нито имаме отпуск. И в същото време нали не мислите, че 190-те лева, които ни давате за едно дете, стигат?
Ще кажете – мнозина живеят така. Родителите, които са задържали децата си, също живеят в мизерия.
Но за това не сме виновни ние, приемните родители. Не са виновни и децата, които вие, политиците, сте оставили в нашите домове, да се грижим за тях.
Затова, политици, молим ви, променете решението си и приемете решение, с което на вторите деца в приемните ни семейства да дадете по 50 лева, а за децата с увреждания – по 100 лева. Така, както сте го планирали за децата в техните родни семейства. Ние на доходния критерий за детските надбавки отговаряме – на ръба на бедността сме. А и не сме много приемните семейства, едва ли ще натоварим толкова бюджета.
Иначе няма как да не ви признаем, че сме разочаровани. Родните семейства заслужават много повече помощ, за да не може бедността да ги проваля като родители. Не бива да се забравя, че децата имат нужда от своите родители. Ние също имаме свои деца и трудно ги гледаме. Но имаме и държавни деца, които вие ни оставихте на отговорно пазене.
Не ги забравяйте.
