Дима Стоянова се среща със своя приемен син в дом за изоставени с увреждания. Обичта я мотивира да се грижи за момче на 15 години с церебрална парализа, което не може да говори, не може да ходи, а комуникацията с него става единствено с докосване и поглед. Дима няма свободно време, защото не се отделя от сина си. Няма и подкрепа на близките си.
Преглед на поверителността
Този уебсайт използва бисквитки, за да можем да Ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във Вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването Ви, когато се върнете на нашия уебсайт, и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.