Искаме да споделим, че нашите усилия една реинтеграция да се случи по качествен и добър за детето не доведоха до резултат. Социалните работници от община Димово за пореден път изведоха дете от благоприятната обстановка на приемно семейство, за да го настанят в среда на роднини, които не са проявявали интерес към детето и мотивацията им е спорна, а условията, които предлагат не гарантират качество в развитието на детето. Момчето е изведено насилствено, като е буквално изтръгнато от приемната му майка, в която се е вкопчило пищейки, че не иска да се мести.
Считаме, че подобен похват нанася непреодолими травми на децата, за чийто „най-добър интерес“ толкова често говорим. Припомняме, че преди време отново в община Димово реинтегрираха друго дете, чиято майка не живее в семейството, а бащата не полага грижи за него и то е често виждано да рови по кофите за смет. Това поставя под въпрос един много важен въпрос, за който си затваряме очите – кой е най-добрият интерес на децата и дали връщането при родните семейства или близки, които нямат капацитет и възможности да са загрижени за детето е наистина интересът на детето.
Смятаме, че е крайно време да се направи качествена оценка на ефектите от връщането на децата при родителите им след приемна грижа или настаняване в домове. Настояваме за открит диалог с АСП и ДАЗД и намесата на Омбудсмана на Република България, за да се сведат до минимум практиките на реинтеграции на деца в родните семейства, които не са в интерес на децата, а обслужват единствено интереса на службите за закрила. Ние смятаме, също така, че е необходимо да се въведе и наказателна отговорност за социални работници, на базата на чиято преценка службите вземат решения, които вредят на децата.
Призоваваме приемните родители да участват по-активно във вземането на решение за настанените при тях деца. Приемните родители, като екип от професионалисти, имат своето право на мнение. Предвид това, че приемната грижа е споделена грижа, партньорството, диалогичността и изразяването на мнение за развитието на детето от страна на приемните родители не е просто ангажимент, а задължение. Не приемаме оправданието, че “никой не пита” приемния родител за мнението му. Смятаме, че проактивността е важно умение, което приемните родители трябва да притежават, ако искат да бъдат професионалисти. Категорично няма да насърчаваме и поведение на приемни родители, които правят необосновани опити да провалят осиновявания или реинтеграции на деца. Също така, обаче, напомняме, че подготовката за осиновяване и реинтеграция е обща задача и приемните родители трябва да бъдат подкрепяни в усилията си да направят най-доброто в процеса за детето. Смятаме, че проблемите и спорните теми трябва да бъдат слагани на една маса и да бъдат обсъждани. Не приемаме оправданията за страх или мълчанието от страх.
Защото децата са важни.