Националната мрежа за децата, от която част е Националната асоциация за приемна грижа, издаде годишния си бележник, в който оценява напредъка на държавата по различни политики, които държавата е разписала, в подкрепа на децата и семействата. Развитието на приемната грижа през 2016 година е оценено с Добър (3.86). Ангажиментът на държавата да се подобрява качеството на услугите „настаняване при роднини или близки“ и на доброволната и професионална приемна грижа, заложен в Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г., се изпълнява частично, показва анализът на експертите.
В изготвянето на доклада Националната мрежа за децата включи и приемни семейства. Приемните родители смятат, че съществуващото в момента положение е база, която дава възможности, но трябва и много да се надгради. Основно предизвикателство, което не се разбира, е, че приемният родител – като човек, който се грижи за детето, настанено при него – има нужда от повече подкрепа, за да осигури най-добрата среда за детето. Приемните родители споделят трудностите в грижата за децата, настанени при тях, най-вече от гледна точка на пропуските в системата, които създават рискове за самото дете. Социалните работници от ОЗД са претоварени и често пъти не може да се разчита на тях, включително и от гледна точка на документи и административни процедури, от които зависи какво ще се случи с детето. Съдбата на детето зависи от много институции и услуги, но много често решенията за него се взимат без всички те да са обсъдили заедно кое е в най-добрия негов интерес. Участвалите в проучването приемни родители си задават въпроса защо когато за едно дете връщането в биологичното семейство се оказва неудачно и то отново трябва да бъде изведено, то не е настанено обратно в приемното семейство, в което вече е било, а отива другаде. Те споделят, че тези много и сериозни промени в живота на детето не са от полза за него.
Участвалите в проучването споделят разбирането, че в последните години има все по-голям брой социални услуги, което е добре. Проблемът обаче се състои в честата смяна на специалисти, ниската им мотивация и заплащане, липсата на координация между институциите, което води не до подкрепа, а в крайна сметка – до регрес за самото дете. Приемните родители споделят, че за тях е трудно да нямат никаква информация за детето, след като е изведено от семейството, и това е понякога много демотивиращо и изтощаващо.
Според приемните родители промяната в приемната грижа трябва да продължи към развиването на грижа за по-големи деца, деца в трудни ситуации, деца в конфликт със закона. Самите приемни родители определят, че изборът на приемни семейства трябва да е по-прецизен, както и да има повече и по-добре подготвени специалисти, които да подкрепят приемните родители.
Необходимо е да се работи повече за търсенето на най-подходящото приемно семейство за всяко дете. Това означава също да се търси решение за децата, настанени в приемни семейства, а не да се приеме като постоянно решение. За децата в приемна грижа да се въведат облекчения от гледна точка на здравеопазване или например, прием в детска градина. Приемните родители препоръчват да се гарантира възможността за заместваща приемна грижа, когато на постоянния приемен родител се наложи или не може да се грижи временно за детето, но все пак връзката между него и детето да не се прекъсва окончателно, и кризисна приемна грижа за краткосрочно настаняване от седмица до месец, през което време се работи интензивно със семейството. Да се създават групи за взаимопомощ и споделяне на приемните родители.
Някои от предизвикателствата, останали без отговор през 2016 г.:
- Подготовката на детето за предстоящото извеждане от приемното семейство (реинтеграция, осиновяване) би трябвало да се извършва по нетравмиращ за детето начин, като се зачитат неговите нужди, воля и най-добър интерес (вкл. по начин, който не травмира и приемното семейство). Към момента, сроковете за извеждане на дете от приемното семейство не са адекватни на нуждите и интересите на детето. Извеждането става с уведомяване на приемното семейство в продължение на 3-4 срещи, понякога и без участието на приемното семейство.
- Приемните семейства се наемат на граждански договор, а не на трудов. От една страна – в случай, че в едно приемно семейство временно няма настанено дете, те губят всичките си доходи, не могат да се регистрират в Бюрото по труда, не могат да започнат друга работа. Отделно, приемното семейство не може да ползва болничен и право на отпуск. От друга страна, това рефлектира върху динамиката на екипните взаимоотношения професионален приемен родител/ОЗД (например, при изготвянето на плановете за грижа на детето, професионалните приемни семейства не участват като активни колеги-партньори, а като страна, с която се съгласуват предвидените мерки и ангажименти). Практиката показва, че със сключването на граждански договор с приемното семейство, декларативно се приема отношения на партньорство с (не)ясно дефинирани общи цели, права и задължения. Част от приемните семействата губят сигурност и мотивация.
- Опитът показва, че е необходимо да се въведе специализация на приемните семейства, съобразно нуждите на детето и семейството му. Към момента, професионализацията и специализацията се разглеждат единствено през призмата на носителя на грижата (приемния родител/семейството), но не и през доставчика на приемна грижа, както и органите, които отговарят за настаняването – ОЗД и Комисията по приемна грижа, което също допринася за липсата на споделено разбиране, подходи и екипност между ключовите участници в процеса.
- Необходимо е извеждане на базови и специализирани компетенции на специализираните приемни родители и семейства, както и на доставчиците, отделите за закрила и Комисията по приемна грижа в съответствие с профила на децата, както и формите за подкрепа на специализацията – през опита, обученията, супервизията и др.; разработване на краткосрочен и дългосрочен план за развиване на професионализацията и специализацията на приемната грижа, включително в рамките на „Приеми ме 2015“ г. – развитие на капацитет, нормативни промени и др.
- През 2016 г. изработването на Единен финансов стандарт за приемната грижа бе отложено като изпълнение и не се реализира. Разработването на такъв стандарт е от ключово значение за устойчивостта на приемната грижа след края на проект „Приеми ме 2015“ и финансирането на приемната грижа през средства от европейските програми.
- Подобряването на услугата „приемна грижа“ чрез външни супервизия на екипите по приемна грижа и приемните семейства бе отложено и не се реализира през 2016 г. Макар и Национална мрежа за децата да се застъпи за разработването на дългосрочен план за развитие на приемната грижа, това не се случи, а на негово място беше приет оперативен, краткосрочен план. Липсата на такъв план води до несигурност, разпокъсаност на мерките и висока вероятност отново да не бъде осигурена устойчивост през преминаване на услугата към държавно-делегирана дейност.
Националната мрежа за децата и Националната асоциация за приемна грижа дават следните препоръки за развитието на приемната грижа през 2017 г.:
- Да се работи в посока повишаване на капацитета на отделите за закрила на детето, екипите по приемна грижа и приемните семейства за организиране на извеждането на децата по нетравмиращ начин.
- Да се разработи визия и дългосрочен план за развитие на приемната грижа.
- Да се актуализират ролите в приемната грижа на различните участници, както и стандартът за качество за всяка от тези роли. Да се акцентира върху възможността отделни специалисти от Регионалните дирекции за социално подпомагане и дирекциите за социално подпомагане, включително отделите за закрила на детето, да се профилират и конкретно да отговарят за услугата „приемна грижа”.
- Да се направи дългосрочен план за развитие на приемната грижа в страната с участието на всички заинтересовани страни и обема настанявания, които тя ще поеме, на фона на поддържане на висок брой деца в грижа извън собствените си семейства в процеса на деинституционализация. Планът да интегрира различните подходи към приемната грижа – общински, областен.
- Да се повиши информираността и прозрачността на различните етапи от реализирането на дейностите по проект „Приеме ме 2015”. АСП да инвестира в изграждането на положителен образ на приемните семейства на базата на информацията, добрите практики и успехи, отчетени от проекта.
През 2016 г. общо 2 355 деца живеят в приемна грижа. Проектът „Приеме ме 2015” е единственият инструмент, който отчита развитието на приемната грижа в страната. Проектът се изпълнява от АСП в партньорство с общините в България. Неговата цел е да се разшири обхвата на услугата „приемна грижа“ и да затвърди нейното предоставяне на местно ниво като алтернативна форма за отглеждане на деца в риск в семейна среда.
През 2016 г. Консултативният експертен съвет (КЕС) по проект „Приеми ме 2015“ прие Визията за управление и предоставяне на услугата „приемна грижа“, разработена на базата на извършен обстоен анализ на регионалните потребности от настаняване на деца в риск и свързаната с тях численост и локация на екипите по приемна грижа на местно ниво. Сформирани са екипи за управление и предоставяне на услугата на областно ниво (ОЕУП) и екипи по приемна грижа (ЕПГ); извършва се текущ и периодичен мониторинг, което позволява проследяване на успеваемостта и осъществяване на контрол на качеството на услугата чрез регулярен обмен на информация, наблюдение на място, анализ на прогреса и ефективността на проекта. С помощта на УНИЦЕФ България и след обсъждане на опита и добрите практики на водещи доставчици по приемна грижа, през юли 2016 г. беше изготвена Програма за базисно обучение на специалисти и екипи по приемна грижа (социални работници от ЕПГ, комисиите по приемна грижа, експерти от териториалните структури на АСП).
За периода 01.01.2016 г.- 31.12.2016 г. настанени в приемни семейства са 1 125 деца, като към 31.12.16 г., общият брой на децата, настанени в приемни семейства е 2 355, от които: 10 деца са настанени в доброволни приемни семейства, 2 345 деца са настанени в професионални приемни семейства.
За периода 01.01.16 г. – 30.09.16 г. са утвърдени 281 приемни семейства, от които: 7 са доброволни приемни семейства, а 274 са професионални приемни семейства.
Към 31.12.16 г., общият брой на утвърдените приемни семейства е 2 552, вписани в регистрите на РДСП, от които: 41 са доброволни приемни семейства, а 2 511 са професионални приемни семейства.
Запазва се тенденцията, наблюдавана от началото на годината, за най-голям дял настанени деца от възрастова група 6-14 г. – около 37% от общия брой деца. Настанените деца от 0-3 г. са близо 32 %. Липсва информация за другите целеви групи – деца с увреждания и децата бежанци.
