За трета поредна година прегледът на напредъка на държавните институции в изпълнението на собствените им ангажименти към децата събира усилията на много хора от гражданските организации, практици, които всеки ден работят с деца и семейства, колеги от академичните среди и независими експерти. Целта на този мащабен труд е да бъде дадена реална оценка на това, което държавната администрация прави по отношение на децата в България и на това какъв е пътят, по който вървим в развитието на детските политики. Документът се подготвя от Националната мрежа за децата.

Планиране и ръст на приемната грижа в България

През последните 3 години броят на настанените в приемни семейства деца нарасна от 126 през 2011 г. на 1 847 през 2013 г. Този забележителен ръст за две години, на  фона на плахия старт на приемната грижа в периода 2000 – 2011 г., до голяма степен се дължи на проекта „И аз имам семейство“, реализиран по ОПРЧР в 83 общини, както и на възможността през приемната грижа да се получи трудова заетост. Наблюдаваме положително развитие, тъй като заложените в рамките на проекта индикатори за 600 деца, които да бъдат настанени в 500 нови семейства са преизпълнени. Към 30.09.2013 г. по проекта са утвърдени 730 приемни семейства, в които са настанени 797 деца. Общо към края на септември в страната има 1796 вписани в регистъра приемни семейства, при които са настанени 1 847 деца. Наред с това, входът към институционалната грижа продължава да е отворен. 705 деца са постъпили само в ДМСГД за първите шест месеца на 2013 г.

В Бележник 2013 е упоменато лошото планиране (спрямо целеви групи деца) на приемната грижа в рамките на проект „И аз имам семейство“. С преизпълнението на заложените индикатори и отчетените резултати към 30.09.2013 г. се наблюдават първите стъпки към опровергаване на тази отрицателна оценка, но само по отношение на бройките. Прави впечатление, че през 2013 г. в приемна грижа са настанени предимно деца до 7-годишна възраст – 1 133 деца, срещу 714 над тази възраст.

Това означава ли, че се дава приоритет на подмяната на домовете за деца до 7-годишна възраст с приемна грижа или просто се отговаря на желанието на семействата да се грижат за по-малки деца?

От АСП поясняват, че една от основните цели по проекта е приоритетно настаняване на деца от 0 до 3-годишна възраст с цел стесняване на входа към институциите. Нека отбележим, че националното и местно планиране на приемната грижа е най-важната предпоставка за развитие на качеството на услугата. То би трябвало да идентифицира групите деца, за които ще се развива приоритетно приемната грижа, какви ефекти ще се очакват за тях и каква подготовка ще изискват кадрите, които работят по изпълнението и в управлението на услугата. Последните – общини и АСП, равняват своята компетентност единствено с познаването на нормативната уредба, което е минимум в контекста на качеството. Общините като цяло (дори и тези с екипи по приемна грижа, създадени по проект „И аз имам семейство“) са неподготвени да се справят сами с предоставянето на услугата след края на проекта „И аз имам семейство“, поради липсата на достатъчно компетенции не само в доставката, а и в управлението на приемната грижа.

И през 2013 г. обучения по приемна грижа в страната текат основно за социалните работници от екипите по приемна грижа към общините. През април 2013 г. по инициатива на Фондация „За нашите деца“ бе организиран втори форум за учене в приемната грижа, предимно с участието на представители от АСП, ДАЗД и МТСП. На него се сподели опита от въвеждане на стандарти за качество на приемната грижа в страната и от други страни, които са обвързани с ефекта на приемната грижа за децата и младите хора. Въпреки дадената положителна обратна връзка от участниците, официално все още не е намерен механизъм тези стандарти да бъдат популяризирани сред други доставчици на приемна грижа.

Качество на приемната грижа

Качеството на приемната грижа в страната се регламентира основно с Методиката за условията и начина на предоставяне на социалната услуга „приемна грижа”, създадена през 2007 г. През 2012 г. тази методика бе актуализирана, за да даде тласък на приемната грижа в рамките на изпълнението на проект „И аз имам семейство“, а през 2013 г. някои от промените от предходната година бяха отменени – например срокът за оценка на кандидатите за приемни родители отново стана от 3 на 4 месеца. С това се даде възможност оценката на кандидатите за приемна грижа да бъде по-задълбочена и достатъчно аргументирана.

Методиката е много добра предпоставка за качествена приемна грижа, още повече, че тя постоянно се актуализира, наред с други документи. През 2013 г. в нея е включен Стандарт № 14, който синхронизира приемната грижа и осиновяването, като важни процеси с последващи ефекти основно върху осиновителите и осиновените. В новите текстове ясно, точно и последователно са описани всички стъпки от този толкова важен процес на подготовка и преминаване на дете от при.

Независимо от участието на широк кръг от специалисти на АСП, ДАЗД, МТСП и неправителствени организации с опит, все още има какво да се желае за бъдещо надграждане на тези стандарти на работа в процеса на осиновяване на дете от приемна грижа – най-вече по отношение на осиновяването. По данни на АСП през 2013 г. е актуализирано и Методическо указание за сътруднинчество и координация при осъществяване на административни процедури по осиновяване в страната или в чужбина на деца, настанени в приемни семейства, социални услуги от резидентен тип или специализирани институции. Методическото указание касае взаимодействието на МП и АСП и териториалните й структури при изпълнение на задълженията им, свързани с осиновяването и останалите мерки за закрила. Освен методическите указания, през 2013 г. е разработен и практически инструмент – формуляр за оценка на качеството на приемната грижа. По данни на АСП „мониторингът ще се осъществява от Инспектората на АСП по отношение на предоставяната приемна грижа, с цел повишаване на качеството на приемната грижа като цяло”.

Другата важна част от направените в норматива промени са в посока актуализиране на Програмите за обучение на кандидати за приемни семейства. През 2013 г. Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) започна консултативен процес за създаване на държавно образователно изискване (ДОИ) за придобиване на професията „приемен родител“, което отново касае кандидатите за приемен родител. Все още липсва и стандартизирано обучение, което да преминават вече одобрените приемни семейства, когато реално се сблъскват с естеството на грижата за приемни деца.

Въпреки добрия регламент, като предпоставка за качество на приемната грижа, различните участници в процеса, а в момента те са много, говорят по различен начин за нейното качество. Според АСП качеството на приемна грижа се отчита от съответния доставчик по следните индикатори: сигурна и безопасна семейна среда; адекватно задоволяване потребностите на детето; цялостно развитие на детето; подготовка за връщане в биологичното семейство или интеграция в семейството на осиновители; подготовка за самостоятелен живот, стабилност на настаняването. Предвид разнородността на доставчиците на приемна грижа в момента в страната – ДСП, 83 общини, 94 ЦОП38 и няколко НПО, трудно може да се очаква от тях да имат едно и също разбиране за това как се изпълняват описаните индикатори при настаняването на едно дете. Това предполага различен стандарт на работа. По логиката на проект „И аз имам семейство“, развитието на приемната грижа се възлага основно на екипите по приемна грижа (ЕПГ) към общините, които са с най-малък опит и компетенции, сравнени например с някои ЦОП в страната, особено тези, управлявани от НПО. Пример в това отношение са специализираните центрове по приемна грижа, създадени по проект на УНИЦЕФ България, както и центърът на Фондация „За нашите деца“.

Приемните семейства от своя страна свързват качеството на приемна грижа с качеството на отношението, което са изградили с доставчика на услугата и подкрепата, която получават, за да отговорят на нуждите на децата, за които се грижат. Една от много положителните тенденции за приемната грижа през 2013 г. е засиленото обособяване на приемните родители като самостоятелна социална група, активно обменяща информация и желаеща да бъде по-добре чувана от властта. По данни на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) през 2013 г. продължи да ескалира напрежението между социалните работници и приемните семейства.

От 136 жалби, подадени от приемни родители към Асоциацията, половината са за лошо отношение от страна на социалните работници (предимно от ОЗД, но и от ЕПГ) към приемното семейство. Описваното лошо отношение се изразява в липса на комуникация (“оставят ти детето и забравят за теб“) и недаване на дори елементарна информация за децата. Последното често се интерпретира от семействата като скриване на информация. 20% от жалбите, постъпили в НАПГ, са за лошо качество на работата на социалния работник, като например съобщаване за начало на процес на осиновяване едва при визита с кандидат-осиновители в дома, или съставяне на оценка на детето по телефона. От НАПГ сигнализират и че масово на приемните родители в страната се отказват еднократните помощи по ЗЗДет., които биха ги подкрепили при настаняването на детето. През 2013 г. такава подкрепа част от тях получават по проект “Приеми дете. Създай бъдеще” на Мтел.

Приемните семейства високо ценят подкрепящите ги услуги и отбелязват, че все  още има райони в страната, в които те нямат достъп до никакви услуги. Като пример посочват областния център Видин, където има приемни семейства от дълги години, но едва през 2013 г. е сформирана група за самоподкрепа. Трябва да се отбележи, че приемните родители вече са критични и към случаите, в които неподходящи семейства биват одобрявани от Комисиите по приемна грижа към РДСП.

Приемната грижа през очите и съдбите на децата

За съжаление гласът на децата и младите е най-слабо изразеният при планиране на техния живот. Не е добре и че все още не може да кажем какъв е ефектът на приемната грижа за децата в България, поради липсата на данни какво се случва с тях, след като напуснат приемното семейство. Тази информация липсва в АСП. По техни данни от началото на 2013 г. до 30.09.2013 г. за 458 деца е прекратено настаняването в приемно семейство, с допускане, че са реинтергрирани, осиновени, настанени при близки и роднини, но има и деца преместени в други приемни семейства, в ЦНСТ или в институция. В България все още не се говори за т.нар. неуспешни настанявания (последните три вида премествания на деца от предходното изречение). Това са настанявания, в които се налага детето да се изведе преди планирания срок, тъй като са влошени отношенията в приемното семейство, най-често поради много трудното поведение на самото дете. В страни с дълга традиция в приемната грижа, анализи на подобни неуспешни настанявания са дали тласък на развитието на грижата. Време е и ние в България открито да започнем да се учим от тях. Вероятно поради етапа на развитие на приемната грижа в България или неефективното планиране, на национално ниво не се събират необходимите данни, които в други страни имат доказана връзка с качеството на приемната грижа за децата. Такива са среден престой на дете, брой премествания на едно дете, брой неуспешни настанявания, къде отиват децата след приемната грижа, как се реализират младежите, израснали в приемна грижа и т.н. Такива данни са необходими, за да започне говоренето за приемната грижа с доказателства за ефекта й върху различните групи деца в страната, спрямо които е планирана.

Традиционно броят на настанявания при близки и роднини в страната е относително голям към 30.09.2013 г. – 6 629 деца42. Този тип грижа е особено предпочитан както от семействата, така и от социалните служби. За разлика от приемната грижа, която в момента е основно за по-малки деца, при близки и роднини се отглеждат основно деца в училищна възраст43. През последните години и след промени в нормативната уредба се предвижда при настаняване на дете при близки и роднини да се премине процес на оценка, да има широк кръг от разполагаеми услуги за отглеждането на децата, а грижата да отговаря на определени стандарти. Със семействата на близки и роднини основно работят 94 ЦОП в страната, към които те биват насочени по преценка на ОЗД. По данни на АСП през 2013 г. по проект „И аз имам семейство“ е заложена дейност семействата на близки и роднини, при необходимост, да започнат обучение по обучителна програма, сходна с тази на приемните семейства. АСП не дава информация дали и колко подобни обучения са предоставени от ЕПГ за семействата на близки и роднини.

Заслужава си да се отбележи феномена, че много български деца са оставени на грижата на своите възрастни баби и дядовци (често самите те нуждаещи се от грижа), поради eмиграцията на родителите им в търсене на работа. Броят на тези деца не е известен. Този процес трябва да бъде овладян. Необходимо е и да се гарантира ефективна подкрепа към подобни семейства с възрастни баби и дядовци, полагащи грижи за деца.

Общото за грижата при близки и роднини и приемната грижа, по данни на АСП, е ,че няма стандартизирани пакети услуги към тях. За всички видове семейства се предоставя еднакъв набор от услуги, а разграничения има в плащанията. На национално ниво АСП няма и „налична систематизирана информация” за добри практики в приемната грижа или отглеждането при близки и родини. Относно разпределението на доставчиците на услуги за двата вид грижи, няма яснота дали наличните доставчици са достатъчни за покриване на всички региони на страната.

 

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА АНАЛИЗА ПО ВСИЧКИ ПРАВА НА ДЕЦАТА Е ПУБЛИКУВАН ТУК