През 2018 г. проектът „Приеми ме 2015” продължи да бъде единствената държавна инициатива, финансирана с европейски средства, която анализира, проучва и проследява напредъка в приемната грижа. В рамките на проекта през 2018 г. бе поставен акцент върху качеството на супервизията на приемните родители и социалните работници, както и развитието на компетенциите по оценяването на приемни родители от Комисиите по приемна грижа чрез реализирането на обучения за членовете им. Това се казва в годишния доклад „Бележник 2019 за средния успех на държавата.“
Към 30.11.2018 г. в приемни семейства са настанени 2 250 деца, като едва 4 от тях са в доброволни. Към 30.11.2018 г. броят на утвърдените приемни семейства е 2 354, от които 7 доброволни. За 2018 г. най-големият брой на деца, настанени в приемни семейства, е на тези на възраст от 6 до 14 години, като децата от 0 до 3 години са 628. Децата с увреждания в приемна грижа през 2018 г. са 175. Тези, които напускат приемната грижа, отиват основно в осиновителни семейства (586 за 2018 г.) или се реинтегрират се в родните си семейства (241). Въпреки положителната статистика и увеличеният брой на децата, преминали през приемна грижа (естествен ход в процеса на деинституционализацията и на системното закриване на специализираните институции за деца), могат да се посочат някои основни проблеми, които не бяха решени и през 2018 г.:
- Високият брой на приемни семейства без настанени деца – към края на годината в повече от 400 семейства не са настанени деца. В голяма част от тях дете не е настанявано от няколко месеца до година. Това е притеснително поради факта, че одобрени и обучени приемни семейства се демотивират, но и инвестираните ресурси в обучения, подкрепа и развитие на приемните родители не са устойчиви. Със свое указателно писмо в края на 2018 г. АСП даде изрични указания на структурите си за това, че при предприемане на настаняване на дете в приемно семейство на територията на друга област, отговорността за транспортирането на детето е на отдел „Закрила на детето“, който предприема мярката за закрила. Това също представлява пречка за осигуряването на приемна грижа за деца, които се нуждаят от нея, за които регионът, от който са не може да гарантира такава. Липсата на автомобили, финансови средства, застраховка при потенциална злополука, са част от предизвикателството пред държавните отдели и са причина за ограничаване на настаняването на деца от едно населено място в друго. И през 2018 г. не беше направено необходимото да се гарантира правото на приемни родители, одобрени на територията на една област/община в страната, да упражняват професията си на друга територия. Практиката до момента показва, че ако приемни родители искат да бъдат приемни родители в друго населено място или друга област, трябва да преминат през цялата процедура по одобрение и вписване в местния регистър.
- И през тази година родителите нямаха възможността да бъдат наети по трудово правоотношение, на каквото са наети социалните работници по проект „Приеми ме 2015“. Заети на граждански договор, приемните родители губят възможността да се възползват от обезщетения за временна нетрудоспособност или безработица. Когато детето, настанено в приемно семейство, бива изведено, приемните родители губят всичките си доходи. Практиката показва, че със сключването на граждански договор с приемното семейство, декларативно се приема отношения на партньорство с неясно дефинирани общи цели, права и задължения. Това води до загубата на сигурност и мотивация у приемните родители.
- Изработването на единен финансов стандарт за приемната грижа бе отложено и не се реализира. Разработването на такъв стандарт е от ключово значение за устойчивостта на приемната грижа след края на проекта „Приеми ме 2015“ и финансирането на приемната грижа от държавния бюджет. Липсата на единния финансов стандарт е причина за отлагане във времето на сериозната дискусия за формата на приемната грижа, както и за постигането на консенсус по основни въпроси, свързани с качеството ѝ – въвеждането на професионализация, определяне на типа на договаряне, включително с неправителствени организации и частни доставчици, гарантиране на социалната и икономическата сигурност на приемните родители, остойностяване на подкрепата към тях и професионалистите, ангажирани с прилагането ѝ и др.
За съжаление, екипът за управление на проект „Приеми ме“, част от Агенцията за социално подпомагане (АСП), и дирекцията за закрила на детето, също част от АСП, не успяха да регулират в достатъчна степен диалога и да насърчат екипната работа и екипното взаимодействие (независимо от указателните писма и положените усилия по време на регионалните срещи,) между социалните работници от областните екипи по приемна грижа и служителите в отделите за закрила на детето. Силно централизирания модел управление на приемната грижа изчерпа възможностите на проект „Приеми ме“ за подобряване качеството на услугата, както и насърчаване на взаимодействие между различните екипи.
Въпреки, че относителния дял на децата настанени с мярка за закрила при близки и роднини се запазва постоянен през последните години, и през 2018 г. не се направи необходимото тази мярка за закрила да бъде придружена с определен стандарт. Не съществуват механизми за проследяване на качеството на грижа, нито форми за подкрепа към отглеждащите семейства.
Извън полезрението на конкретна институция продължават да бъдат и децата, оставени от родителите си на близки хора, за да работят в чужбина. Доставчици на социални услуги алармират, че този феномен става характерен, особено за определени региони в страната, като децата стават обект на внимание на социалните служби едва след установен сериозен риск за детето. Следва да се отдели внимание, като първа стъпка да е проучване на размера на проблемите сред тези деца, за да може да има целенасочени мерки за подкрепа и превенция на бъдещи рискове.
Осиновяване
Работата за промяна на Семейния Кодекс, стартирала през 2016 г., остана без развитие за още една поредна година. С това остава актуална липсата на правна рамка и административни процедури, които адекватно да регламентират, както събирането и съхраняването на максимално подробна информация за биологичните родители, братя и сестри, така и регламентирането на достъп до нея, който да защитава интересите и на трите страни в осиновителния процес – правото на детето на информация за биологичния си произход.
По инициатива на ДАЗД и с участието на заинтересовани страни, през 2018 г. бяха разработени насоки за подготовка на детето за национално или международно осиновяване, които следва да подпомогнат специалистите в работата им с децата включени в регистрите за осиновяване, както и доставчиците на социална услуга, предоставящи услуги за тези деца до осиновяване и/или пълнолетие, в случай че осиновяване не се случи.
Разработената съвместно с организации от неправителствения сектор, работещи по темата осиновяване, и утвърдена със заповед на Министъра на труда и социалната политика програма за обучение на кандидат осиновители, следва да подобри и стандартизира подготовката на кандидат-осиновителите от доставчиците на услугата. Важно е да се отбележи обаче, че остава отворен въпросът за същинската оценка на кандидатите, която се извършва от служителите на ОЗД, които са в текучество, претоварени и често с фокус към формалната работа, на които не е известно да е осигурено адекватно обучение за работа по мотивация и оценка на кандидат-осиновители в съответствие с актуалните промени, както и супервизия в помощ на тяхната ежедневна работа „на терен“.
С изменения в Кодекса на труда от 1 юли 2018 г. се създаде възможност за всички осиновители на деца до 5-годишна възраст да ползват отпуск за период от 365 дни от деня на предаване на детето за осиновяване. Макар и положителна, тази стъпка е частична, тъй като поставя в позиция на дискриминация по възраст осиновените деца, както и техните родители-осиновители, тъй като се отнасят само за случаите, в които детето не е навършило 5 години. Становището е подкрепено от специалисти, Омбудсмана на Републиката и решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД №239 от 11.07.2018 г.). Последното е обжалвано от МТСП, което подсказва подценяване или отхвърляне на проблема. Важно е да се отбележи, че целевият отпуск при осиновяване, e с цел възможност за изграждане на качествени връзки в новосформираното семейство, адаптация на детето в новата среда и ежедневно интензивно участие на родителите в този изключително важен период.
Агенцията за социално подпомагане продължи, в нарушение на изискванията на Семейния кодекс, да не изпълнява задължението си за създаване на Национална електронна сертифицирана система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване (чл.83, ал.1) и на Национален регистър на осиновяващи за пълно осиновяване (чл.85).
Все още липсват задължителни услуги за подкрепа на дете и родител-осиновител, в след-осиновителния период. Мониторингът извършван от Отделите „Закрила на детето“ е формален, често без реална подкрепа и чувствителност към миналото на деца и осиновители и техните индивидуални травми. С новосформираните семейства не се работи превантивно, а едва след заявен проблем. Натрупаната информацията не се обработва и анализира с цел разпознаване на индикатори, извеждане на добри практики и промени в практиката и законодателството.
Все още липсва подкрепа при избор на подходящ подход за не създаване, или ако вече е създадена, за щадящо разкриване тайната на осиновяване, така че детето да не се чувства излъгано и предадено. Необходимо е фокусирано в тази посока обучение не само на кандидат-осиновителите, в рамките на тяхното обучение, но така също и на социалните работници, доставчиците на социални услуги, и на служителите в системата на образованието.
Липсва задълбочен качествен и количествен анализ, както и обосновка на причините за намаляване, броя на вписаните в Регистъра за осиновяване деца, както и относително ниския брой на осиновяванията при относително еднакъв брой деца отглеждани извън семейна среда, и относително еднакъв брой кандидат осиновители.
АСП значително подобри информацията за процеса и процедурите по осиновяване в България на сайт си. Въпреки това информацията, която получават кандидат-осиновителите български граждани, живеещи в страната е незначителна в сравнение с информацията предоставяна на кандидатстващите по международна процедура. В по широк план, важно е да се отбележи, че липсва цялостна държавна политика в подкрепа на осиновяването, която да запознае обществото с ползите и възможностите, които то дава, както и обективните недостатъци, които то крие, особено в контекста на демографска криза и репродуктивни проблеми на част от българските семейства.
