Кандидатите за приемни родители у нас са предимно хора с временно материално затруднение, заяви първият приемен родител в Добрич Илия Илиев, който е и член на Управителния съвет на Националната асоциация за приемна грижа и координатор на организацията за региона. Илия Илиев участва в регионална среща на приемните родители в гр. Добрич.
Илия Илиев е и единственият доброволен приемен родител в областта. Според Илия Илиев, който е член на комисията по приемна грижа към РДСП-гр. Добрич, хубавото е, че кандидатите са все по-интелигентни, но, за съжаление, хора в материално затруднение.
Запитан за неговата история, той обясни, че не са имали намерение да стават приемно семейство. „Така, както много семейства правят, предполагам и все още, преди доста години взехме едно дете за Коледа, и не можахме да го върнем. Момиченцето, което взехме е на възраст между нашите две биологични деца. То вече е доста голямо. Ученичка е и продължава да живее с нас. Детето го обичаме толкова, колкото обичаме нашите деца, и го отглеждаме, така, както отглеждаме и тях”, каза Илиев. „Аз съм приел да бъда доброволен приемен родител и така ще остана докрай. Когато решавахме да вземем детето, не е било свързано с нищо друго, освен с емоцията. Това, за съжаление, е другата причина да няма много кандидати. Иска се едно дете да бъде обгрижвано в семейна среда, да му се предоставя обич, а идва момент, в който детето се извежда от приемното семейство. И то, когато се извежда за осиновяване, приемният родител трябва да бъде като робот”, обясни Илиев.
Според Илия Илиев, сред проблемите пред приемното родителство у нас е липсата на изискване за ценз. ”Нещо, което за мен е нелогично, е, че към момента няма изисквания за образование към кандидатите за приемни родители. Оставено на комисията да прецени интелекта и възможностите на семейството, но след като това е работа, то работодателят винаги може да каже изискванията си. Лежим на догма, че всеки има право да бъде родител. Друг проблем е, че на пиедестал след детето, издигаме биологичните родители, а приемните ги оставяме на заден план. Така на практика наказваме отговорните родители, а възнаграждаване безотговорните.”, каза още приемният родител. Според него, друг проблем е запазването на работните места в институциите, което води до отпор на работещите в институциите.
На въпрос дали може да се твърди, че парите, които получават приемните семейства, са повод за приемно родителство, Илия Илиев обясни, че сумата е разделена на две. Едната част е за отглеждане на детето – сума, която е свързана с разходите за самото дете, а другата част е заплата.
„Мисля, че когато човек кандидатства за работа, не го прави, за да бъде харесван или за друго, а за заплата”, каза той. Според него, основният проблем пред това приемната грижа да бъде приета от обществото в страната ни, е в отношението към приемните родители.
„Българинът трудно приема в къщата му да влезе не само чужд човек, но по време на обучението, на проучването той трябва изцяло да отвори и душата, и къщата си към хората, които ще го оценяват. Другият проблем е голямото чакане. Невероятно голямото чакане. От 1000 приемни семейства, има 300, в които няма настаняване. Около 3-4 месеца трае обучението и проучването, след което документите се изпращат в комисия, има изчакване, докато се насрочи заседание, след това се изчаква обжалване.Така нещата отиват на повече от половин година. Както казах, това са хора, които имат някакво финансово затруднение и те се надяват. Освен това, не са малко и разходите, които трябва да направят – почти 100 лева са нужни, за да кандидатстваш – за медицински прегледи, свидетелства за съдимост”, допълни той.
