„Благодаря ти, мамо, че вече 12 години се грижиш за мен,“ каза Надежда преди няколко дни. Eдва ли познавате много тийнейджърки, които биха казали нещо такова. А за други хора това вече граничи с фантастика. Но шестнадесетгодишната Надежда открито говори за подкрепата от майка си. Емоционалната връзка между двете е очевидна, въпреки трудната възраст, през която Надя преминава в последните години.
Когато човек премине първите 5 години от живота си в трудни и мрачни условия, явно се научава да цени любовта и уважението още повече. Надя живее с приемното си семейство вече 12 години и споделя, че приема строгостта, която приемната ѝ майка понякога проявява, като закрила от опасности.
Надя беше едно от близо 360 деца, които НАПГ и А1 подготвиха с раници, тетрадки и образователни пособия, за да започнат учебната година спокойни и усмихнати. Сред тях имаше първокласници и по-малки ученици, но и гимназисти като Надежда. Тя е ученичка в професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, където тази година се проведе традиционният празник по случай първия учебен ден, който НАПГ и А1 организират за децата в приемни семейства.
Лъчезарна и усмихната, Надя разказа, че обича да чете, да слуша музика и да танцува. Най-запалено говори за тренировките си по баскетбол и плуване. Старае се да завърши успешно училище и обмисля към каква професия да се насочи след това. А междувременно в гимназията ще се учи да приготвя различни ястия – от миди по бургаски до кордон бльо.
Не са много тийнейджърките, които открито благодарят на мама. Но Надя знае, че спокойното детство през последните години е точно благодарение на приемната ѝ майка. Началото на живота ѝ не е било толкова радостно, но приемната грижа, за която работи НАПГ с подкрепата на А1, спасява мечтите и надеждите на деца като Надежда.
