Книгата за трудностите на порасналите деца, напускащи системата, ще събира средства за кауза на Националната асоциация за приемна грижа.
В книгата „Езикът на цветята“ авторката Ванеса Дифенбо използва собствения си опит в системата на приемните семейства, но успява да отиде отвъд конкретния социален проблем и да създаде един прекрасен роман за любовта. Ванеса споделя, че голямото й желание е било да опише по-реалистично емоционалното пътуване на дете, което е било наранявано непрекъснато и сега, вече млада жена, се учи да живее и да вярва отново на хората.
Книгата излиза на българския благодарение на ИК „Кръгозор“. Издателската къща ще дари 5% от коричната цена за кауза на Националната асоциация за приемна грижа.
Основна тема в романа „Езикът на цветята“ е възможно ли е някой да се промени с възрастта, или сме трайно и окончателно моделирани от детството си. Авторката обяснява, че се вълнува от същността на разстройството на привързаността – психологично състояние, повлияващо деца, които не могат да се привързват към друг човек заради липсата на грижи, пренебрегването и тормоза, на които са били подложени в ранна възраст.
Самата Дифенбо е била свидетелка на това от първо лице – като приемен родител. Споменава за конкретно младо момиче, за което са се грижили: „Ние наистина я обичахме, но в един момент просто осъзнахме, че тя не ни обича – не че не искаше, а просто не можеше. Много мислих за това. Всяко решение, което съм вземала в живота си, е било свързано с любовта – или съм я търсила, или съм се опитвала да я задържа, или съм била повлияна от нея. Какво ли щеше да бъде да живееш, без любовта да бъде твоята пътеводна звезда?”
За книгата председателят на Националната асоциация за приемна грижа Мирослав Долапчиев написа:
„Когато даваш шанс на едно дете за ново начало, ти не само променяш неговия живот, но и този на една цяла нация за поколения напред. Когато погледна изоставено дете, си мисля не защо е било отхвърлено или какви са били родителите му, а какво мога аз да направя днес, тук и сега, за да му дам възможност за по-добър и смислен живот. И го правя не заради самия мен, а заради това, което то ще даде като пример и модел за бъдещето на тази нация. Децата са на всички в това общество, независимо дали ни харесва или не, и не ни трябва много, за да направим малката крачка към голямата промяна.“
В книгата има и българска следа. Авторката се допитва до българинът Лъчезар Николов, който в момента приключва дисертацията си в департамента по организмова и еволюционна биология в Харвард. За срещата си с авторката Лъчезар споделя: „Преди 2 години Ванеса Дифенбо направи запитване в департамента, където работя, за консултация във връзка с книгата й „Езикът на цветята”, която пише. Стана ясно, че проектът се върти около езика на цветята и това ми стана много интересно. Допадна ми викторианският привкус и деликатност, а и това, че в книгата цветята говорят, че те са пратеници, които носят най-различни послания. Ванеса настояваше да придаде научна достоверност на своя речник на цветята, който сега е публикуван на края на книгата.” И Лъчезар помага за създаването на речник на цветята, част от книгата.
