Историята

Психологическият термин депривация означава състояние на лишеност от определена човешка необходимост или жизненоважно благо. Под производното понятие „майчина депривация” се има предвид не неудовлетворяване на конкретна потребност на човек, а отсъствието на майката от нейното бебе или дете. Отнася се към т.нар. афективни депривации. Депривацията означава още и отсъствие на положителни взаимоотношения между майката и детето, както и вид фрустрация. Ще ви разкажем повече за проблема, защото в една или друга степен той е налице в ежедневието на съвременните семейства. Много хора не осъзнават колко жизненоважно и в психическо, освен във физическо отношение, е присъствието на майката до детето й. Един от първите учени, който говори за подобно явление, е Джон Боулби – английски психиатър и психоаналитик. Фройд също забелязва негативните страни на депривацията на майката.

Името на Боулби се свързва най-често с т.нар. теория на привързаността. Той посвещава голяма част от живота си на изследвания, свързани с въздействието на депривацията от майчини грижи върху развитието на личността. Тезата на Боулби е, че присъствието и връзката на детето с родителите и най-вече с майката има пряка и много важна връзка с различните по-късни личностни разстройства и неврози. Ученият провежда редица експерименти на отделяне на майки от децата им и така обосновава виждането си. Разделите са кратки или по-дълги. Боулби дотига до извода, че след раздялата с майката детето преминава през няколко етапа: етап на вцепенение (от няколко часа до една седмица; раздразнителност, гняв), етап на търсене на изгубената фигура (над месец до години отсъствие), етап на обърканост, отчаяние и дезориентация, етап на организация.

Днес постановките на Боулби не са единодушно приети в научния свят. Те се смятат за прекалено едностранчиви и на моменти крайни – тъй като обясняват по-късни разстойства основно с отсъствието на родителя. Според някои учени майчината депривация се преживява единствено от деца сираци или деца, изцяло лишени от родителски грижи и израстнали в дом или на улицата. Това е другата крайност на мненията. Независимо от това обаче едно е ясно – ранното отделяне от майката води до редица негативни последици и трябва да бъде сведено до здравословния мунимум. Разбира се, говорим за ранна депривация – никой не твърди, че дете на 5 години трябва да бъде „залепено” за майка си и да не се отделя от нея нито за миг. Обикновено се говори за възрастта до 2,5 – 3 години.

Еманципираната жена

Съвременната майчина депривация не е нарочна. Всички родители (и по-точно майки) в един или друг момент започват отново работа и животът поема в обичайния си коловоз. Специфика на времето, в което живеем, е равнопоставеното ролево и социално положение на жената – тя е еманципирана и има равно участие в работния процес заедно с мъжа. Еманципацията на жената е чудесна в много отношения, но не и по отношение на родителството – тя изиграва лоша роля в развитието на децата. Съвременната жена и майка се отделя рано от бебето си след раждане. И тук говорим не само за България, където тази тенденция все още е в сравнително по-ранен етап. В т.нар. развити страни – например Западна Европа, Америка, Канада, Австралия, майките се отделят от бебетата си и се връщат на работа дори след месец-два, което е един абсолютно противопоказен срок. Често модерните майки прекъсват отпуската си по майчинство преждевременно, защото ги е страх, че ще загубят работата си, няма да им се пази мястото, ще назначат друг човек. Не са изключени и случаите на натиск от страна на работодателите. Финансовият аспект на ежедневието притиска родителите и те са принудени да поверят детето си в ръцете на гледачки, баби, приятели, съседи.

Как се отразява на бебето ранната раздяла с майката?

Класическо състояние на преживяна депривация се наблюдава при децата, отглеждани в домове. Те израстват без майчини и родителски грижи и това води до специфични особености на психическото им развитие. При децата, растящи в семейството си с двамата си родители, все пак говорим за една много по-лека степен на депривация. Не всяко дете, чиито родители често отсъстват, развива по-късно специфични психически признаци. Но това е много вероятно в една или друга степен. При детето, станало жертва на ранна майчина депривация, потребността от емоционално привързване остава нереализирана. Не се установява ефективна връзка на привързаност. Децата, подложени в някаква степен на депривация, проявяват следните признаци в един или друг етап на развитието си:

В по-ранна възраст:

– Нестабилно поведение

– Нервни изблици (гняв, отчаяние, апатия)

– Крехък емоционален контакт с възрастните наоколо

– Липса на емоционално обвързване с хората

– Свръхинтерес/ рязка загуба на интерес към определено занимание

– Неврози/ невротични реакции

– Агресивност

– Хиперактивност

В по-късна възраст:

– Особено тежък пубертет

– Депресии

– Неуспех при справянето с житейските ситуации

– Неуспех при създаването на емоционални връзки и намирането на подходящ партньор

– Импулсивност

– Склонност към пристрастяване/ зависимости

– Временни периоди на параноя.

Съвети

В средностатистическите семейства рядко се наблюдава тежка депривация, но по-важно е друго – че депривацията обикновено е системна. Затова предлагаме някои базови съвети, които да обмислите, ако смятате, че прекарвате твърде малко време с бебето си:

– Кърмете бебето си (по възможност и след първата година).

– Преминете на половин работен ден.

– В часовете, прекарани с бебето си, бъдете с него на 100% – изключете мобилния, телевизора, не канете гости, съседи.

– Осъществявайте интимен телесен контакт с детето. Обонятелната стимулация от тялото на майката и движенията стимулират развитието на мозъка на новороденото и кърмачето.

– Не пестете ласките – децата трябва да бъдат приласкавани, прегръщани и успокоявани. Никога не оставяйте детето си да плаче в другата стая, защото има опасност „да се разглези”. Няма такова нещо, това е огромна грешка. Така бебето се фрустрира. Родителят трябва пълноценно да общува с детето и да не е безразличен към неговия емоционален свят. Родителският дефицит води до емоционален синдром и агресия при децата.

– Децата трябва да се уважават, защото са личности.