Мариян Тодоров, приемен син на една от първите приемни майки в България, леля Кина от Куртово Конаре, порасна. И вече създаде свое семейство.
Момчето, започнало в живота си в социален дом, продължило да учи за свещеник, разказва, че се запознал със съпругата си Кристина много случайно. След като се върнал от гурбет в Англия, негови приятели организирали почерпка в ресторант в Пловдив, където той видял случайно Кристина, която вечеряла с родителите си. Той понечил да я почерпи, но тя категорично му отказала. Няколко седмици по-късно, на същото място, Мариян вижда Кристина отново. Със смях споделя, че тя тогава решава от съжаление да се запознае с него. Отпуснала се Кристина, танцували заедно, а после се срещнали още няколко пъти. Убеждавала го, че не е за него, защото имала вече дете, била малко по-голяма от него.
Но той не се отказал. Отишли на море заедно. Така приказката продължила. Той се престрашил и споделил на Кристина, че е сирак и като си има семейство, ще се погрижи за дете от дом. Така от дума на дума се решили да станат семейство. “Детето на Христина вече е наше дете. Моята приемна майка Кина е изгледала пет деца без родители и ме е учила да обичам и уважавам детството. Децата са Божия благодат. Затова обичам и приемам хлапето като свое, то свикна с мен и много ме обича. Вече дори ми казва “папа”.”, разказва Мариян.
Емоционалната връзка между една от първите приемни майки у нас и нейният приемен син е много силна, години след като момчето навършва 18 години. “Помагам на майка и татко с каквото мога, не съм ги оставил, не мога без тях. Щастлив съм, че тя се гордее с мен и е много щастлива за моето щастие. Двамата много харесват Кристина и се радват за мен и за живота ми.”, казва благодарния син.
Животът на леля Кина се преобръща на Коледа през 2000 г. Прочела свое стихотворение в пловдивския дом “Рада Киркович”, посветено на сираците. Очите на децата, вперени в нея, я трогнали и поискала да вземе у дома за лятото едно от децата. По възможност най-тъжното. Така отвела със себе си 9-годишния тогава Мариян. До този момент той не бил взиман от никого, но изкарал цялата лятна ваканция в Куртово Конаре с Кина и Атанас. Един ден детето прегърнало Кина и казало, че ако го върне в дома, ще се самоубие.
„Трябва да се научим да повече прощаваме и да правим добро. Тогава и Бог ще е с нас и ще ни помага. Доброто води след себе си добро. Когато ми е страшно трудно, винаги се случва нещо и се справям.”, е житейският урок, който оставя леля Кина за всички нас, приемните родители.
Кум на младото семейство Тодорови е отец Христо Паланков, съученик на Мариан от Духовната семинария в Пловдив. Той кумува заедно със съпругата си Елена.
Националната асоциция ца приемна грижа пожелава много благоденствие и щастие! Радваме се, че сме част от живота ви!
