Мирослав Долапчиев, председател на НАПГ и Мария Благоева, член на управителния съвет на Националната асоциация за приемна грижа участваха в семинара „Комуникация и координация в процеса на деинституционализацията“, организиран от Ноу-хау центъра за алтернативни грижи към Нов български университет.

В рамките на семинара беше представена диаграма на развитието на деинституциализацията в Грузия. Според данните, приемната грижа се развива наравно с всички останали сегменти /реинтеграция, малки къщи и институции/ на деинституционализацията.

За разлика от грузинската диаграма, у нас приемната грижа се развива само за цвят, коментира Мария Благоева по време на изказването си пред участниците в семинара.

„Ние обикаляме страната като „Хвърковатата чета на Дон Кихот“ и наблюдаваме един много интересен феномен. Броят на децата, лишени от родителска грижа почти не намалява, а в 80% от регионите социалните служби казват, че нямат деца, подходящи за приемна грижа. Не е тайна, че има големи домове, които били с деца за реинтеграция и родителите си ги взимали за събота и неделя. В същото време, ако отидеш през уикенда, ще видиш, че са пълни и взетите деца се броят на пръсти.“, коментира още Мария Благоева.

Според нея, усилията се фиксират по точно определени проекти, сред които „И аз имам семейство. В същото време не е ясно какво става с децата, за които няма семейства и няма да има скоро –  тези, на които някога предстои да се върнат при родните си семейства, например.

„Основните проблеми на приемните родители и на Националната асоциация за приемна грижа идват от лоша комуникация с отделите и най-вече от поразяващото високомерие на служителки в провинцията, които са непоклатими.“, заяви Мария Благоева. Тя коментира, че преместването на децата от големите домове в ЦНСТ, което съставлява „малки домове“, не е решение за тях, а приемната грижа е истинската алтернатива.

„По някаква причина приемната грижа се развива формално, а акцентът е поставен върху центровете, където за едни е дом, а за други работно място, където работещите си гледат часовниците до изтичане на работното време, за да се приберат у дома при собствените си семейства“, допълни още Мария Благоева.

„Ръката ни продължава да е протегната и ако институциите, от които зависи добруването на децата, са готови да я поемат, сме готови да си сътрудничим. Иначе казано „стоим на вратата и чукаме.“, заяви в края на изказването си Мария Благоева.