Моето детство е преминало в балетни, а по-късно в спортни зали. Сега си давам сметка, че животът ми е бил твърде мотивиран и целенасочен за годините ми. Най-ценните моменти свързвам с постигнатите успехи, изразени в медали и други награди. Най-веселите моменти свързвам лагерите на море, а най-топлите моменти – с трескавата подготовката за новогодишната нощ, когато се въртях около мама и се опитвах да си отчупя от хрупкавите корички на баклавата.

Най-голямото постижение, което в моите приемни деца... Как едно изгубено дете, което не харесваше цвета на кожата си, се почувства  добре в нея, намери своето място в живота и придоби самочувствие на стойностна личност. Как един малчуган, чийто представи за света стигаха до паркинга зад оградата на дома, се превърна в умника на класа. Как едно момиченце, което не издаваше звук и езикът в устата му пречеше, се превърна в малка бърборана. Ще обобщя трите случая в една дума – метаморфоза.

За да се превърне детето в ценност за всички у нас, трябва да се освободим от собствения си егоизъм и да погледнем отвъд личния просперитет.

Аз работя за Националната асоциация за приемна грижа, защото, до колкото мога:

  • Променям животи на деца.
  • Съдействам, за да се срути една смазваща система.
  • Помагам на онеправдани приемни родители да се преборят със същата тази система.