Специалната награда за осиновител се връчва на Милена Димитрова, нейният съпруг Ивайло, синът им Христо, както и на Карлос и Габриел, осиновените деца на семейство Димитрови. Всичко започва в една мразовита и бедна зима, когато Христо е бебе, а неговите родители Милена и Ивайло, гледат по телевизията репортаж за починали от глад изоставени деца. Години по-късно Милена отива по работа в дом за сираци, където вижда самотно, тъжно и притихнало дете, към което изпитва силна привързаност. Предприемайки първите крачки, разбират, че Габриел има брат и така се оказват не с едно, а с две деца, тоест – с общо три. След като са приемни родители, накрая осиновяват двете хлапета. НАПГ номинира семейство Димитрови заради истинската им загриженост, за приноса им към приемната грижа и заради честността, от която всички учим.