Още от раждането си Мими живее в социалния дом „Св. Параскева“ и не знае какво е истинско семейство, защото е изоставена в родилното. Едва на годинка и пет месеца тя започва да получава индивидуална грижа от една любяща жена. Това е Красимира – приемната майка, при която е настанена след няколко месеца на опознаване. Идва щастливият ден, в който Мими напуска големия социален дом и заедно с Краси се отправят към новия й дом. Близките на приемната майка посрещат момиченцето като принцеса – в нейна чест са сложили богата трапеза и са й подготвили специални подаръци. Тук е и родната дъщеря на Краси заедно със съпруга и бебето си, за да сподели с майка си щастието от приемането на малкото момиченце в живота на семейството.
Първата среща на Красимира с малката Мими е през май тази година. Оттогава насам тя я посещава редовно, за да се опознаят добре – извежда я на разходка, играят си и така се привързват една към друга. Мими дори прохожда по време на една от срещите им. Опознаването продължава и сега, когато вече живеят заедно. С голямо търпение и любов Красимира помага на детето да се адаптира към семейния начин на живот. Споделя, че не й е лесно, но с помощта на подкрепата на социалния й работник Илияна Николова нещата се развиват в правилната посока. Освен че детето наддава на килограми, което е знак за доброто му развитие, вече е в стабилно емоционално състояние. В началото е неспокойно и дори не иска да се къпе. Днес Мими е по-уверена и весела. Къпането е сред любимите й занимания, отучила се е да си смуче пръста, вече може да си мие зъбките сама и много иска да помага вкъщи. С помощта на Краси момиченцето всеки ден научава повече за семейния живот и така се подготвя за деня, в който осиновителите й ще дойдат за нея.
„С приемната майка се чуваме всеки ден, посещавам ги у дома”, споделя Илияна Николова, социален работник от Центъра по приемна грижа. ”Краси ме впечатлява с постоянството, с което ежедневно помага на Мими да свикне с новия си дом и да разбере, че е приета и обичана. Надявам се да има все повече хора като нея, така че и други български деца ще имат шанса да превъзмогнат травмата на живота в дом и да се научат да живеят в семейство.”
Източник: фондация „За Нашите Деца“
