Родителите са най-важните учители на децата си. Но безграничната обич към детето трябва да се балансира с умението да се поставят граници и правила. Именно това бе целта на „Академия за родители“ – да даде умения, необходими за отглеждането на отговорни деца в днешно време. На 16 и 17 май 2015 г. академията събра на едно място повече от 2 хиляди семейства и повече от 50 лектора в София. За хилядите деца организаторите бяха планирали повече от 10 работилнички, които превърнаха уикенда в чудесно семейно преживяване.
В рамките на академията председателят на Националната асоциация за приемна грижа Мирослав Долапчиев представи своята гледна точка за „приемащото родителство“. Той разказа пред участниците – основно родители от столицата – че приемната грижа е повече от грижа, тя е приемаща грижа, а хората в нея са повече от родители. Те трябва освен да са родители, и да приемат трудностите на детето, трудностите на неговото родно семейство, както и да се справят с трудностите в системата за закрила и грижа.
„За да забележим нуждите на децата около нас трябва да си поставим ясен фокус и да да надникнем под повърхността, както и да имаме силите да изследваме проблемите пред детето и неговото родно семейство.“, коментира Мирослав Долапчиев. В рамките на своето представяне той разказа няколко истории за това какво е приемащото родителство.
Кати. Момиче, което е в приемното семейство на психолога Владимир Иванов. В тази история родните деца на Владимир – двама братя, виждат неща, които другите деца не виждат – ясното споделяне на грижа да друго дете. Освен това, в семейството се говори свободно за всичко. А основното решение на Владимир и съпругата му да дадат възможност на дете да изживее детството си ги превръща в приемащи родители.
Иво и Васил са братя, но не родни. Васил е момче от приемно семейство, а Иво е родното дете. Иво избира да види нуждата на момчето за любов и семейство пред страха от това че е по-голям от него. А семейството на момчетата не се спира пред ромския произход, нито пред това, че момчето е отраснало в дом от 4 годишен. Пълнолетието също не е причина момчето да остане на улицата.
Галя Маринова е приемна майка, която е доказала, че помощта към децата и родителите им е много повече от работата на приемната майка. Тя помага на бебе, настанено в нейното семейство, да се върне у дома, при родната си майка, като мобилизира хора да намерят жилище, мебели и да помогнат на майката да направи дом за нея и децата й. Галя се грижи и за момиче, което няма ръце. Галя не се спира пред нищо, избира деца със сложни казуси, които по принцип никой не иска. Тя е преценила за себе си, че иска да излезе от комфорта си, за да направи това, което е най-доброто за детето, дори с риск за себе си.
