Миро.

На 19 години. Отраснал в приемно семейство. Зрелостник. На прага на своята самостоятелност.
Миро е имал трудна съдба. Започнала му е накриво, но благодарение на любовта, подкрепата и грижите в приемното семейство, Миро продължава напред.
Ще се занимава със софтуерни науки, но и ще продължи хобито си – да се занимава с поезия, за която се е вдъхновил от любимата си поетеса Петя Дубарова.
Споделяме с вас и любимия стих на Миро:
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
❤️
Благодарим за подкрепата за нашите зрелостници на всички приемни родители, на всички наши приятели и на А1 България