Преди няколко години, когато станах приемна майка, не вярвах, че през дома ми ще преминат толкова много бебета. Самата аз бях отгледала трима сина и въобще не съм си мислила, че на стари години ще продължа да се грижа за хлапета. За това време, в което през дома на моето семейство преминаха повече от пет новородени, аз се научих, че чужди деца няма. Ние не гледаме чуждите деца. Те в един момент стават толкова важна част от живота ни, че ние трудно преживяваме раздялата им.

Първото бебе, за което се грижехме се казваше Анджелика. Сега тя има ново име и ново, сигурно семейство. Осиновиха я и живее на повече от 300 километра от нас. Не мога да поддържам връзка с тях, защото осиновяването в България е тайна. Но аз не спирам да мисля за нея и да си спомням нейната история. Тя има шанса да стане балерина, да танцува и да прави животът на хората по-красив.

После през нашия дом минаха още няколко деца. На едната стена на детската стая съм сложила снимките на момчетата, а на другата – на момичетата. За да ги помним. Безсънните нощи и многото трудни моменти, когато сме се грижели за няколко деца едновременно, са ни направили истински професионалисти в грижата за децата. Когато те си отиват от нашата къща, ние се чувстваме много тъжни, но това е за доброто на децата.

Историята, която винаги ще остане в моето сърце е историята на Младен.

Един ден от социалните служби ни звъннаха и ни казаха да отидем да вземем едно бебе, което майката изоставила. Когато го погледнах в очите, разбрах, че това ще е поредното дете, в което ще се влюбя истински и на което ще дам част от сърцето си. Така и стана. Коликите му бяха нещо невъобразимо. Чудесно изпитание за половината ни домочадие.

След месец, обаче, ни казаха, че бащата на Младен го е припознал. И така дойде деня, в който Младен се върна при своята майка. По време на посещение в дома й социалните работници установили, че тя и мъжът, с когото съжителствала, са купили всичко необходимо за бебето – детско креватче, памперси, дрешки и мляко. Не минало много време и детето се оказало в друго село, в семейството на припозналия го баща. Тогава се родили съмненията, че детето може би е продадено на бездетно семейство.

Звъннаха ми посреднощ да отида и да прибера Младен. Бях толкова уплашена и разочарована от това, което се е случило на малкото дете. От тогава досега Младен е обграден от любов и внимание.  Понякога се притеснявам какво ще е бъдещето на малкия. Но докато се намери решение за него, той ще е с нас, в нашия дом – ще е обграден от обич, ще бъде закрилян. Минахме големите предизвикателства на бебешкия период, сега учим буквите и се готвим да ставаме големи. Е, и сега сме големи, де. Големи пакостници.

Източник: УНИЦЕФ – България